Джуд Деверо - Фиона

— Сега съм загрижен единствено за Кит и вас. Ако вървим през гората, може би ще останем незабелязани. Не ме е страх от среща с местните, но не искам да причинят зло на вас или на Кит. Ще ми помагате ли?

Фиона не отдръпна ръцете си.

— Да — отговори тихо тя. — Ще ви помагам с каквото мога.

Майлс пусна ръката й.

— В тези планини е студено дори през лятото. Сложете това. — Той й подаде голямо вълнена наметало, извезано с тъмнозелени и тъмносини лъжици.

— Къде го намерихте?

— Това беше всичко, което намерих на масата, която готвачът ми трябваше да нареди за нас. Някога Алисия ми подари този плейд и аз реших да го използвам за покривка на маса. Тази нощ ще ни свърши добра работа. — Той загърна раменете й с вълненото наметало и двамата отидоха заедно при Кит.

— Искаш ли да отидем пеша до къщата на вуйчо Стивън? — попита шеговито Майлс.

Кит го изгледа замислено.

— Къде е сър Гай? Нали рицарят не ходи пеша?

— Така е, но рицарят е длъжен да прави онова, което е необходимо за защита на жените му.

Бащата и синът размениха дълъг поглед. Макар да беше едва четиригодишен, Кит знаеше отдавна, че ще стане рицар. Когато навърши две години, му подариха дървен меч; всички приказки, които му разказваха, бяха за смели и добродетелни рицари и за геройските им дела. Кит се обърна към Фиона и стисна окуражително ръката й.

— Ние с татко ще ви закриляме, милейди — обеща тържествено той и целуна пръстите й.

Майлс се усмихна с бащинска гордост и сложи ръка на рамото на момчето.

— Мисля, че е най-добре да тръгнеш напред, Кит, и да се огледаш за някакъв дивеч. Днес ще се задоволим дори с мършаво зайче.

— Да, татко. — Кит се ухили зарадвано и хукна по брега на реката.

— Нима ще оставите детето самичко в тази чужда гора?

— Разбира се, че не. Кит е разумен и няма да се отдалечи много.

— Не ми изглеждате много загрижен от изчезването на мъжете. Видяхте ли следи от борба?

— Нищо не видях. — Майлс сякаш беше забравил рицарите си. Той се наведе, откъсна красиво жълто цвете и го сложи зад ухото й. — Знаете ли, че изглеждате съвсем на мястото си в тази дива гора. С тези разпуснати коси и разкъсаната рокля, закопчана с диамантена брошка, приличате на фея. Не бих имал нищо против да ви обкича цялата с диаманти, Фиона.

— Предпочитам свободата.

Майлс отстъпи крачка назад.

— Вече не сте моя пленница, Фиона Чатауърт — заяви тържествено той. — Можете да ме напуснете завинаги.

Фиона огледа дивата, непроходима гора.

— Вие прекалявате, Аскот — отговори сърдито тя.

— Което означава, че предпочитате да останете при мен — намигна й Майлс и преди тя да е успяла да отговори, я вдигна на ръце, завъртя я в кръг и залепи гореща целувка на бузата й.

— Веднага ме пуснете — заповяда гневно тя, но устните й се усмихнаха.

Майлс загриза ушенцето й.

— Мисля, че ако пожелаете, ще падна в краката ви, Фиона — прошепна задъхано той.

— Надявам се да бъдете вързан и с парцал в устата — отговори дръзко тя и се опита да се освободи. — Не мислите ли, че е по-добре да се погрижите за прехраната ни, или носите този лък на гърба си само защото ви прави по-мъжествен?

— Татко! — извика Кит, преди Майлс да е успял да отговори. — Видях едно зайче.

— То сигурно стои и чака да го улуча със стрелата си — засмя се тихо Майлс, докато Кит шумно тичаше към тях през гъстите храсталаци.

Фиона издаде някакъв шум, който можеше да се изтълкува само като смях, и Майлс я погледна смаяно. Тя се нацупи и му обърна гръб.

— Къде е зайчето, Кит? Смелият ти татко е решен да го убие и се надявам, че все пак ще получим нещо за хапване, ако не истинска вечеря.

След като вървяха цял час, при което Майлс беше зает да си играе с пръстите на Фиона и изобщо не се оглеждаше за дивеч, зайците се изпокриха някъде много далече. Скоро се стъмни и Фиона започна да се безпокои. Не знаеше кое време е, но гората изглеждаше тъмна и заплашителна.

— Мисля, че това е удобно място за нощувка. Кит, събери дърва да напалим огън. — Когато детето се отдалечи, Майлс се обърна сериозно към Фиона: — Не го изпускайте от очи. Аз ще намеря нещо за ядене. — С тези думи той изчезна в гората и я остави сама.

Щом Майлс се отдалечи, Фиона усети потискащата тишина на гората. Тя последва Кит и се натовари със сухи клони. Досега не й беше направило впечатление, но сега имаше чувството, че от гората я наблюдават десетки очи. В дома на брат си тя беше развила шесто чувство за близостта на мъжете, които се криеха по ъглите и чакаха, за да я нападнат.