Джуд Деверо - Фиона

— Трябваше да се срещна тук с един човек, но той закъснява. Отдавна следваше да бъде тук.

— Да не е някой от братята ви… или може би жена?

— Нито едното, нито другото — отговори бързо той.

Фиона престана да задава въпроси. Когато се настани в леглото си, все още облечена в роклята, подарък от Майлс, тя се обърна настрана, за да може да го гледа. Сънят му беше учудващо неспокоен.

Когато на вратата се почукаха, двамата скочиха от леглата си с еднаква бързина. Влезе сър Гай, следван от малко момче.

— Кит! — извика зарадвано Майлс и се втурна да прегърне сина си. Притисна го с такава сила до широките си гърди, че едва не го смачка. Ала момчето дори не извика, само се вкопчи здраво в баща си.

— Защо се забавиха толкова? — попита раздразнено Майлс и се обърна към сър Гай.

— Изненадала ги страшна буря и загубили три коня.

— Хората добре ли са?

— Те успели да се скрият на сушина, но минало време, преди да намерят други коне. Малкият Кит се задържал на седлото, макар че повечето рицари изпопадали — разказа с видима гордост сър Гай.

— Вярно ли е това? — попита строго Майлс и погледна сина си.

Едва сега Фиона можа да види лицето на момчето и разбра, че то е умалено копие на баща си. Само очите му не бяха сиви, а кафяви. Красиво момченце със сериозно лице.

— Да, татко — отговори кратко Кит. — Чичо Гевин казва, че рицарят никога не бива да пада от коня си. А по-късно помогнах на хората да извадят багажа от водата.

— Браво — ухили се Майлс и отново го притисна до гърдите си. — Можеш да си легнеш, Гай. Но първо се погрижи за мъжете, които пристигнаха с Кит. Нека ги нахранят. Ще тръгнем рано сутринта.

Кит се усмихна за сбогом на сър Гай и пошепна в ухото на баща си:

— Коя е тази жена?

Майлс го сложи на пода и се обърна тържествено към Фиона:

— Лейди Фиона, ще позволите ли да ви представя Кристофър Гевин Аскот?

— Здравей — проговори приветливо тя и улови протегнатата ръка на детето. — Аз съм лейди Фиона Чатауърт.

— Много сте красива — отбеляза възхитено момчето. — Баща ми обича красивите жени.

— Кит… — започна Майлс, но Фиона го прекъсна.

— И ти ли обичаш красивите жени? — попита меко тя.

— О, да. Бавачката ми е чудесна.

— Сигурна съм в това, щом е била избрана от баща ти. Гладен ли си? Сигурно си уморен от пътуването?

— Изядох цяло чувалче захаросани сливи — съобщи гордо Кит. — О, татко, щях да забравя! Имам послание за теб. От един човек на име Саймън.

Тъмна сянка пробяга по лицето на Майлс, но когато прочете писмото, на лицето му изгря широка усмивка.

— Добра ли е вестта? — попита Фиона, която не можеше да сдържи любопитството си.

Майлс хвърли писмото на леглото и отговори спокойно:

— И да, и не. Братовчедка ми е родила дъщеря, ала вуйчо Саймън ме заплашва със смърт.

Фиона не знаеше да се смее ли или да се възмущава.

— Значи сега си имаш малка сестричка, Кит.

— Вече си имам двама братя. Не искам сестра.

— Мисля, че баща ти трябва да реши това. Вече е много късно и е време да си лягаме.

— Кит може да се настани на моето легло, а аз ще… — започна Майлс и очите му заблестяха.

— Кит ще спи при мен — прекъсна го сърдито Фиона И протегна ръка на детето.

Момчето се съгласи с въодушевление. Очите му вече се затваряха.

Майлс ги гледаше с усмивка, в която имаше скрито тържество, Фиона съблече съненото дете, вдигна го и внимателно го положи на леглото. То се сгуши в ръцете й и утихна.

Майлс застана до леглото, без да може да се насити на прекрасната гледка. След малко се наведе с усмивка, целуна сина си по челото, целуна и Фиона.

— Лека нощ — прошепна с обич той и се запъти към леглото си.

На следващия ден Майлс забеляза, че интересът на Фиона е съсредоточен изцяло върху детето. А то се привърза толкова бързо към нея, сякаш я познаваше още от люлката. Фиона се опита да обясни този учудващ факт с думите:

— Винаги съм обичала децата и те го усещат.

Каквато и да беше причината, Кит обожаваше Фиона и не се отделяше от нея. Следобед се качи на коня й и заспа на гърдите й. Когато Майлс й предложи да вземе тежкото дете, тя сърдито му изсъска да мълчи.

Нощем двамата спяха прегърнати в една легло, а Майлс ги гледаше и се чувстваше низвергнат от малката им общност.

Пътуваха още три дни на север. Фиона знаеше, че почти са навлезли в земите на клана Макарън. През целия ден Майлс беше мрачен и замислен, а на два пъти размени остри думи със сър Гай. Старият рицар се мръщеше недоволно и Фиона разбра, че Майлс възнамерява да предприеме нещо, което не се харесва на настойника му. Ала всеки път, когато се доближаваше до двамата мъже, те замлъкваха.