Джуд Деверо - Фиона

— Днес няма да спя на пейката — засмя се весело той, но Фиона не реагира. Той взе ръцете й и я погледна в очите. — Кога най-после ще ми се доверите? Аз не съм като Едмънд или Панел. Не съм и като онези отвратителни мъже, които сте познавали досега.

— Аз съм ваша пленница. Наистина ли продължавате да се смятате за добър човек, след като сте отнели свободата на една невинна жена?

Майлс целуна ръцете й.

— Какво ще правите, ако ви върна на брат ви? Ще помолите Роджър да ви намери съпруг и ще заживеете като щастлива майка и домакиня?

Фиона се отдръпна като опарена.

— Роджър ми позволи да остана неомъжена. Смятах да положа монашески обет.

Майлс я погледна с неподправен ужас. Преди да е успяла да реагира, той я грабна в обятията си и започна да я милва по гърба.

— Вие сте жена, създадена да дарява любов! Защо искате да я запазите само за себе си? Нима не искате да имате деца, да ги видите как порастват? Няма нищо по-прекрасно от едно дете, което ви гледа с доверие и признателност.

Фиона вдигна глава, която несъзнателно беше опряла на рамото му. Вече беше свикнала с докосванията му и не се съпротивляваше срещу ръцете му.

— Никога не бях срещала мъж, който обича децата. Всички мъже, които познавам, мислят само за ядене и пиене, за турнири и за жени, с които да се забавляват до насита.

— Вижте, Фиона, има много аргументи в полза на добрия двубой или на борбата за едно добро дело. Няма да отричам, че и аз обичам хубавото вино и понякога прекалявам. Обичам и жените, но ги вземам в леглото си само с тяхно съгласие. А сега ми позволете да сваля роклята ви.

Фиона се дръпна назад и го изгледа унищожително.

— Не се безпокойте. Аз ще спя сам на това студено и твърдо легло и няма да ви досаждам. Искам само да разберете, че без роклята ще спите по-добре. Не можете да прекарвате дни и нощи в една и съща дреха.

— Чувствам се превъзходно, благодаря. Нямам намерение да сваля роклята си.

— Както желаете. — Майлс й обърна гръб и започна да се съблича, Фиона побърза да се мушне в леглото си. Единствената свещ в стаята не беше догоряла. Когато Майлс остана само по препаска около слабините си, отиде при нея и издърпа завивката от лицето й. Фиона лежеше по гръб и не смееше да се помръдне. Всяко мускулче в тялото й беше напрегнато до скъсване. Майлс приседна на ръба на леглото и приглади косите й на слепоочието. Погледна я, без да каже нито дума, и се наслади на докосването до меката й кожа.

— Лека нощ, Фиона — прошепна накрая той, приведе се и я целуна леко по устата.

Фиона вдигна ръка, за да изтрие следата от целувката, по Майлс я сграбчи за китката и не й позволи да го стори.

— Какво трябва да се случи, за да обикнете някой мъж? — прошепна задавено той.

— Мисля, че не мога да обичам — отговори искрено тя. — Или поне така, както вие искате.

— Навеждате ме на мисълта, че не е зле да опитам. Лека нощ, ангеле мой.

Той я целуна отново и тя не се възпротиви. Не можа да му каже, че съвсем не е крехка и слаба, за каквато я мисли, но след ставането му побърза да изтрие целувката от устата си.

Майлс, Фиона, сър Гай и останалите рицари пътуваха още два дни, преди да стигнат южната граница на Шотландия, Фиона направи още един опит за бягство — през нощта, докато Майлс спеше съвсем близо до нея, но стигна само до вратата, преди той да я залови и да я върне в леглото й.

След тази случка Фиона лежа дълго будна, размишлявайки за положението си. Тя беше пленница и все пак не беше. Никога не се бяха отнасяли към нея с такова внимание и уважение. Разбира се, той използваше всеки удобен случай, за да я докосва, но тя започваше да свиква с ръцете и устните му. Е, това не й доставяше удоволствие, но и не я отблъскваше, както в началото. Веднъж, докато се хранеха в гостилницата, един пиян мъж политна към нея и тя инстинктивно потърси защита в силните ръце на Майлс. Той отбеляза поведението й с напълно неподходящо задоволство.

Тази сутрин той й бе съобщил, че отсега нататък ще нощуват в шатрата му, защото в Шотландия почти нямало крайпътни гостилници. Намекна й, че щом прекосят планините, могат да се очакват сблъсъци с местното население, което не било добре настроено към англичаните.

Докато вечеряха, мислите му бяха далече от нея. На няколко пъти двамата със сър Гай се съвещаваха шепнешком.

— Наистина ли шотландците са толкова кръвожадни? — попита недоверчиво тя при второто му връщане на масата. Майлс я погледна неразбиращо.