Джуд Деверо - Фиона

— Ако сега благоволите да ми се усмихнете, Фиона, ще оздравея много по-бързо.

— Надявам се кръвта ви да е отровена и да изгубите ръката си — отговори остро тя и пришпори коня си.

Двамата продължиха пътя си в мълчание, докато стигнаха пред гостилницата. Майлс беше изпратил един от хората си да предупреди за пристигането им и гостилничарят вече ги чакаше. Този път поднесоха вечерята на Майлс и Фиона в отделна стая.

— Разкажете ми за семейството си — помоли Майлс.

— Не — отговори кратко тя и посегна с купата, в която имаше супа от охлюви с чеснов сос.

— Тогава аз ще ви разкажа за моето. Имам трима големи братя и…

— Познавам ги. И братята ви, и вие самият сте известни в цялата страна.

Майлс вдигна високо едната си вежда.

— Тогава ми разкажете какво знаете за тях.

— С удоволствие. — Фиона се зае с пилешкия пастет. — Брат ви Гевин е най-големият. Щял да се ожени за Лилиан Валенс, но я изоставил и взел богатата наследница Джудит Рейвдаун, жена със зъл характер. Двамата с брат ви обединили силите си и успели да докарат до лудост Лилиан, която се омъжила за брат ми Едмънд.

— Познавате ли снаха си?

Фиона беше втренчила поглед в чинията си.

— Някога не беше това, което е сега…

— Тя е една отвратителна мръсница. Не познавам по-проклета жена от нея. Тя се отказа от брат ми, не той от нея. А сега ми разкажете какво знаете за Стивън.

— Той е принудил шотландската наследница, която пожелала да се омъжи за брат ми, да стане негова съпруга.

— Аха. А Рейн?

— Не знам почти нищо за него. Говори се, че е велик воин и е спечелил много турнири.

Очите на Майлс се впиха пронизващо в нейните.

— След като брат ви изнасили сестра ми и тя се самоуби, Рейн поведе един отряд кралски войници срещу замъка на Роджър Чатауърт. Искаше да му отмъсти за поруганата чест на сестра си. Затова кралят го обяви за предател и сега брат ми живее сред банда престъпници в една далечна гора. — Той помълча малко и попита: — А какво знаете за мен?

— Всички казват, че сте развратник и сте прелъстили десетки млади, невинни момичета.

— Чувствам се поласкан, че оценяват толкова високо мъжествеността ми, но слуховете преувеличават. А сега ще ви разкажа истината за семейството си. След смъртта на баща ни Гевин стана глава на семейството и трябваше да отгледа и възпита тримата си по-малки братя и да управлява семейното имущество, макар че беше само на шестнадесет години. Влюби се в Лилиан Валенс и я помоли да се омъжи за него, но тя отказа. Затова той взе Джудит Рейвдаун и мина доста време, преди да разбере, че обича истински жена си и че тя заслужава напълно любовта му. Лилиан се опита да залее Джудит с врящо масло, но не се справи както трябва и се обезобрази сама.

— Вие сте един проклет лъжец! — изсъска Фиона.

— Не, Фиона, аз никога не лъжа. Стивън е най-добрият от четиримата братя и е много привързан към Гевин. А Рейн… — Той спря за миг и се усмихна. — Рейн вярва, че трябва да носи върху могъщите си рамене целия товар на световната несправедливост. Той е много добър човек, но е упорит като магаре.

— А вие? — попита делово Фиона.

Майлс не бързаше да отговори.

— Аз съм сам. Братята ми са винаги сигурни в онова, което искат. Гевин обича земята, Стивън е истински кръстоносец и шотландците му го обожават, Рейн иска да промени света, а аз…

Тя го погледна и сякаш му каза нещо с очите си. Тя също беше живяла съвсем сама. Едмънд беше зъл и не се интересуваше от нея, Роджър постоянно се гневеше и често отсъстваше от дома си. Животът й беше минал в бягство от Едмънд и пияните му приятели и в опити да защитава Брайън.

Майлс взе ръката й и този път тя не се отдръпна.

— Разбирам, че и двамата сме станали възрастни много рано. Помните ли как свърши детството ви?

— Как да не помня — отговори безизразно тя и се отдръпна назад.

Двамата продължиха да ядат мълчаливо.

— Вашият дом беше ли… щастлив? — попита почти плахо тя.

— О, да — усмихна се с копнеж Майлс. — След смъртта на татко се разделихме, възпитаваха ни настойници, но въпреки това прекарвахме много време заедно. Знаете ли, никак не е лесно да си най-младият син в едно семейство. Големите братя не те зачитат за нищо и постоянно те подмятат насам-натам. А вие бяхте ли щастлива?

— Не. Бях много заета да бягам от преследванията на Едмънд и нямах време да размишлявам за щастието. А сега бих желала да се оттегля.

Майлс я придружи до общата им стая и тя видя, че този път му бяха приготвили истинско легло до отсрещната стена.