Джуд Деверо - Фиона

— Ела, легни до мен — покани го Фиона и детето я послуша. Майлс разпростря своята наметка на земята, настани ги удобно и ги покри с плейда си. После прибави дърва в огъня и се промъкна от другата страна на Кит.

— Не можете да… — започна Фиона, но изведнъж млъкна и го погледна виновно. Той не можеше да спи другаде. Детето помежду им ги топлеше, Фиона осъзнаваше почти болезнено близостта на Майлс, но този път я възприемаше повече като успокояваща, отколкото като застрашителна.

Тъй като не можеше да заспи, тя се подпря на лакът и се загледа в огъня.

— Каква беше майката на Кит? — попита тихо тя. — Сигурно се е влюбила до полуда още когато ви е видяла в блестящата рицарска броня.

Майлс се изсмя глухо.

— Когато ме видя за първи път, Маргарет Сидни вирна високо красивото си малко носле и отказа да разговаря с мен. Извърших какви ли не лудости, за да й направя впечатление. Когато веднъж мина през площадката за упражнения, за да донесе вода на баща си, аз се зазяпах след нея, загубих стремето си и Рейн ме улучи с копие в хълбока. Още нося белега от силния му удар.

— А аз си помислих…

— Вие май още вярвате, че съм продал душата си на дявола и той ми е дал способността да спечелвам всяка жена, която пожелая?

— Чувала съм и тази история — отвърна небрежно тя, без да отмества очи от огъня.

Майлс вдигна свободната й ръка и целуна връхчетата на пръстите й.

— Дяволът не е поискал душата ми, но ако го направи, бих си помислил.

— Не богохулствайте! — изсъска ядосано тя и издърпа ръката си. Помълча малко и попита: — Как стана така, че вашата Маргарет Сидни промени мнението си?

— Тя беше на осемнадесет години, красива като картинка и силно влюбена в Гевин. Не искаше да има нищо общо с момче като мен.

— Как успяхте да й направите впечатление?

Майлс се ухили самодоволно.

— Проявих завидна упоритост.

Фиона се скова.

— И как отпразнувахте победата си?

— Помолих я да се омъжи за мен — отговори спокойно мъжът. — Вече ви казах, че бях влюбен в нея.

— Твърде лекомислено дарявате любовта си. Защо не се омъжихте за Бриджит или за братовчедката, която наскоро ви роди дъщеря?

Майлс помисли малко и отговори:

— Обичал съм само една жена, макар че съм имал любовни връзки с много други. Исках да се оженя за майката на Кит и ако отново помоля някоя да ми стане жена, ще го направя само защото я обичам.

— Горката! Още от сега я съжалявам — въздъхна театрално Фиона. — Ще й се наложи да се примири с цял куп незаконни деца.

— Но вие харесвате Кит, така ли е? А в гостилницата прегърнахте и утешихте момиченцето, макар да вярвахте, че е моя дъщеря!

— За щастие аз не съм омъжена за вас, Майлс Аскот.

Мъжът понижи глас:

— Ако бяхте моя жена, щеше ли да ви бъде неприятно, ако всяка година ми раждахте по едно дете?

— Мисля, че нямаше да ви обвинявам за четирите деца, които сте създали като незряло хлапе в миналото. Мисля обаче, че ако някой ден се омъжа, което няма да стане, и ако мъжът ми спи с всяка английска слугиня, ще се погрижа да го накажа по подобаващ начин.

— Така е честно — установи развеселено Майлс, обърна се настрана, прегърна сина си и Фиона и ги привлече по-близо до себе си. — Лека нощ, ангели мои — пошепна нежно той и скоро заспа.

Майлс се събуди, когато Кит го изрита здравата в ребрата и се опита да се претърколи през тялото на баща си.

— Не мърдай, татко — прошепна детето в ухото му. — Не бива да будиш Фиона. — Той стъпи на гърдите на Майлс, прехвърли се от другата страна и изчезна в сянката на гората. Бащата погледна сърдито след сина си и потърка удареното място.

— Жив ли сте още? — попита през смях Фиона, която беше будна и беше видяла цялата сцена.

Майлс се обърна настрана и погледите им се срещнаха. Косата на Фиона беше разпростряна върху наметката, лицето й беше меко от съня. Никога не беше вярвал, че тя умее да се владее така добре. Внимателно, с тиха усмивка, той придвижи ръка от рамото към бузата й, очерта сладката линия на брадичката.

Когато Фиона не се възпротиви на тази ласка, Майлс спря да диша. Имаше чувството, че тя е плахо горско животно, което трябва да бъде опитомено, и че трябва да се движи много внимателно, за да не я подплаши.

Фиона наблюдаваше Майлс и усещането на ръката му върху лицето й беше истинско чудо. Очите му бяха влажни, устните пълни и меки. Никога не беше позволявала на мъжете да я докосват, никога не се беше питала какви чувства биха могли да предизвикат милувките им. А сега лежеше спокойно, обърнала лице към Майлс Аскот, и телата им бяха само на сантиметри едно от друго. Дори се запита какво ли би било, ако самата тя го докосне. Бузите му бяха брадясали и подчертаваха острите линии на скулите. Една къдрица от тъмната коса докосваше ухото.