Джуд Деверо - Фиона

Фиона и Кит останаха настрана, докато Майлс хващаше гредите една след друга и увисваше на тях с цялата си тежест. От стената се посипа мазилка, но гредите не помръднаха.

— Изгелждат стабилни — промърмори той и позволи на Кит да обиколи къщата и да надникне във всички ъгли. После взе ръката на Фиона и предложи: — Хайде да отидем на онова хълмче. Струва ми се, че ябълките са узрели.

И наистина, от другата страна на хълма имаше малка овощна градина. Повечето дървета бяха измрели, но все пак намериха по клоните няколко дузини дребни, но почти узрели ябълки. Когато Фиона се опита да откъсне една, Майлс я улови здраво през кръста и я вдигна високо във въздуха. Когато набра достатъчно ябълки, той я пусна отново на земята, но съвсем бавно, така че да се плъзне по гърдите му. Устните му докоснаха нейните и точно тогава се обади Кит:

— Я виж какво намерих, татко!

Фиона обърна глава и се усмихна на момчето.

— Какво откри пак, Кит?

Майлс въздъхна театрално и се отдели от Фиона.

— Там има люлка! — съобщи зарадвано Кит.

— Наистина! — засмя се Майлс и заведе Фиона при люлката. Хвана въжетата и ги дръпна с все сила. — Я да видим можеш ли да се люлееш — предложи весело той.

Фиона и Майлс отстъпиха настрана, Кит възседна смело дъската на люлката и размаха крака, за да се залюлее. Скоро петите му стигнаха до клоните на отсрещното дърво.

— Малкият може да падне! — извика уплашено Фиона, но Майлс стисна успокоително ръката й.

— Хайде, покажи на Фиона какво можеш!

Фиона спря да диша. Кит се изправи, стъпи здраво върху дъската и се залюля прав.

— Сега! — извика Майлс и разпери ръце.

Фиона затвори уплашено очи, защото момчето излетя във въздуха и се приземи право в разтворените ръце на баща си. Макар че малкият пищеше от удоволствие, тя не можеше да повярва в благополучния изход.

Майлс остави сина си на земята и я погледна загрижено.

— Какво ви стана, Фиона? Та това е детска игра! Когато бях колкото Кит, и аз скачах от люлката в ръцете на баща ми.

— Ами ако бяхте отстъпили настрана… — започна с треперещ глас тя.

— Да отстъпя настрана? — повтори изумено той. — И да оставя Кит да падне на земята? — Той я стисна в прегръдките си и се опита да я успокои. — Никой ли не си е играл с вас, когато бяхте дете? — попита съвсем тихо той.

— Родителите ми починаха малко след раждането ми. Едмънд ми стана настойник.

Това кратко обяснение беше многозначително. Майлс я привлече нежно към себе си и целуна косата й.

— Добре тогава, ще се опитаме да наваксаме онова, което сте пропуснала като дете. Седнете на люлката, а аз ще бутам.

Зарадвана, че ще забрави за миг грозния спомен за Едмънд, Фиона се настани на дървената люлка и се улови здраво за въжетата.

— Искам аз да я люлея, татко! — извика Кит и се опита да бутне дъската, ала не постигна много. — Фиона е доста тежка — отбеляза недоволно той.

— Не и за мен — засмя се Майлс, целуна Фиона по ухото и хвана въжетата. — Изтрийте целувката, Фиона! — викна той и я издърпа силно назад.

— Сега не мога, но после непременно ще го направя — отговори през рамо тя и се засмя.

Майлс пусна въжетата и люлката полетя към отсрещното дърво. Когато се върна при него, той плесна Фиона по дупето, вместо да улови дъската, но тя не се разсърди, а му отговори с весел смях. Полата й се вдигна до коленете, тя изрита обувките си и протегна крака напред.

— Скачай, Фиона! — извика въодушевено Кит.

— Нали каза, че съм много тежка? — подразни го тя.

Майлс не можеше да откъсне очи от прекрасната жена на люлката. Фиона Чатауърт се разхубавяваше с всеки ден, който прекарваха заедно. Тя отметна глава назад и се засмя като безгрижно дете. Сигурно никога не се беше забавлявала така.

— Сигурен съм, че татко ще те хване — настоя енергично Кит.

— Ама разбира се, татко с готовност ще хване лейди Фиона — потвърди ухилено Майлс и застана пред люлката.

Видя как по лицето на Фиона пробяга сянка на съмнение и се засмя.

— Доверете ми се, Фиона. — Гласът му прозвуча съвсем сериозно. — Няма да се отстраня. Ще ви хвана, все едно колко сте тежка.

Фиона не посмя да повтори номера на Кит и не се изправи на люлката; но решително пусна въжете и полетя с главата напред в обятията на Майлс. Сблъсъкът на телата им беше толкова силен, че Майлс шумно изпусна въздуха от дробовете си. Той я хвана здраво за талията, за да я подкрепи, и проговори с добре изигран ужас:

— Наистина сте много тежка, Фиона.

После се олюля, простена задавено и се строполи на земята, без да я изпуска от ръцете си. Фиона избухна в луд смях и се вкопчи в него. Майлс беше застанал нарочно на самия край на стръмния склон и сега двамата се затъркаляха надолу по тревата. Стоновете, които се изтръгваха от устата на мъжа, сега бяха истински. Когато той беше отдолу, държеше здраво Фиона, за да не го смачка, а когато тя минаваше отдолу, се стараеше да я държи далече от земята, за да не се нарани на някой камък.