Джуд Деверо - Фиона

— А аз си мислех — промърмори иронично Фиона, — че когато сте положили рицарската клетва, сте дали обет да не лъжете…

Майлс й намигна съзаклятнически.

— Не смятам, че обетът ми забранява да се харесвам на сина си и на…

— …пленницата си? — помогна му тя.

— О, Фиона — проговори укорно той. — Какво би казала една дама за мъжа, чиито по-големи братя постоянно са се опитвали да му вгорчават живота?

— Наистина ли са правили това?

Тя зададе въпроса толкова сериозно, че Майлс я погледна изненадано. Очевидно беше повярвала, че братята му са най-лошите хора на света.

— Не беше точно така — побърза да я успокои той. — Бяхме още много малки, когато ни оставиха да се развиваме самостоятелно. Мисля, че някои от шегите ни бяха доста… дръзки, но всички оцеляхме.

— И ще живеете щастливо до края на дните си — завърши глухо тя.

— Какъв беше животът ви с Едмънд Чатауърт? — попита с нарочна небрежност той.

Фиона прибра крака под седалището си.

— И той обичаше да си прави шеги — отвърна кратко тя.

— Нахрани ли се добре, Кит? — попита Майлс и когато протегна ръка, за да си вземе парче месо от шиша на огъня, тя видя прясната рана на китката му. Изглеждаше като направена с остър нож. Коричката се беше размекнала и мястото кървеше. Майлс усети веднага погледа й и вдигна глава.

— Тетивата на лъка разкъса кожата ми. Ако желаете, можете да ме превържете — каза той и в гласа му имаше толкова пламенна надежда, че Фиона избухна в смях.

Тя кимна тържествено и вдигна полата си. Откъсна голямо парче от фустата и го подложи под дъжда. Майлс седна по турски пред нея, протегна й ръката си и тя започна да почиства раната.

— Искам да ви кажа, че съм невероятно щастлив, когато ви виждам да се усмихвате — заговори тихо той. — Ей, Кит, не бива да се катериш по гредата! Извади кърпата от колчана със стрелите и почисти хубаво меча ми. Внимавай да не повредиш острието. — Той се обърна отново към Фиона: — За мен е чест, че ме удостоявате с усмивка. Не съм съвсем сигурен, но имам чувството, че твърде малко мъже са били дарени с това благоволение.

— Наистина са малко — потвърди кратко тя. Майлс вдигна ръката й и целуна меката длан.

— Започвам да вярвам, че сте ангел не само външно, но и по душа. Кит ви обожава.

— А аз имам чувството, че Кит не познава много хора и се възхищава от всички.

— За мен това не важи — обясни с усмивка той и отново целуна ръката й.

— Престанете! — ядоса се Фиона и издърпа ръката си. — Позволявате си твърде много.

— Трябва да знаете, че се държа много прилично, като се ограничавам в целувки по ръката. Толкова ми се иска да ви грабна в обятията си… Престани, Кит! — извика сърдито той, защото момчето беше станало и размахваше меча над главата си. — Ако случайно удариш меча в някоя греда, ще те напляскам здравата.

Фиона избухна в смях и му показа гордо прясно превързаната ръка.

— Когато ухажвате някоя дама, по-добре е да оставяте сина си вкъщи.

— О, не — засмя се доволно Майлс. — Кит постигна много повече, отколкото аз бих направил за няколко месеца.

След тази тайнствена забележка той се обърна към сина си, за да му отнеме скъпоценния меч.

Тази нощ тримата отново спаха заедно, Кит сгушен между двамата възрастни, Фиона лежа дълго будна, вслушвайки се в дишането на Майлс и сина му. Двата дни, които беше преживяла, бяха толкова необикновени, съвсем различни от досегашния й живот. Струваше й се, че след толкова години дъжд за първи път е била огряна от слънце.

Когато се събуди, тя лежеше сама под дебелата наметка, грижливо завита. Усмихна се сънено, уви се по-плътно в шотландския плейд и си пожела да остане завинаги на това място, където всеки ден щеше да бъде изпълнен със смях.

След малко се обърна по гръб, протегна се, огледа изгорялата стая и забеляза, че е празна. През последните дни сетивата й се бяха притъпили. Обикновено спеше само с едното око и беше постоянно нащрек, затова сега не можеше да си обясни как Майлс и Кит са успели да се измъкнат. Вслуша се в шумовете, които идваха отвън, усмихна се дяволито и скочи от постелята.

Съвсем тихо, без да вдигне и най-малък шум, тя се измъкна крадешком от руината и се потопи дълбоко в сянката на гората. Скри се зад едно дърво и чу Майлс и Кит някъде вляво от себе си. Това означаваше, че точно пред нея в храстите е скрит чужд човек!

Фиона събра целия си опит, придобит след дългогодишни усилия да избягва наглите приятели на брат си, и се плъзна безшумно към вътрешността на гората. Минаха няколко минути и тя видя човека, който се опитваше да пропълзи невидим до руината.