Джуд Деверо - Фиона

Мъжът беше легнал по корем на земята, дългото му тяло застинало неподвижно, само главата се движеше от едната страна към другата. Това беше сър Гай! Верният рицар претърсваше с очи хоризонта и очевидно искаше да разбере къде се крият Кит и Майлс.

Без да вдига шум, Фиона се промъкна зад гърба на сър Гай. Наведе се, грабна един доста голям камък с формата на боздуган и го стисна с все сила. Роджър я беше научил, че може да нанася доста силни удари с крехкото си, слабо юмруче, когато удари с нещо тежко, Фиона се приготви за удар, приведе се и бързо измъкна малката кама, която висеше на колана на сър Гай.

Великанът скочи на крака с бързо, гъвкаво движение.

— Лейди Фиона! — прошепна смаяно той.

Фиона направи скок встрани, за да има възможност да го удари с камъка.

— Защо вървите след нас? Вие сте предали господаря си и идвате да го убиете!

Лицето на рицаря пламна от гняв. Той я погледна обидено, после обърна глава в посоката, където се намираше Майлс, и изсвири пронизително.

Фиона разбра, че този сигнал е уговорен между двамата и Майлс няма да закъснее да се яви. Щом сър Гай смяташе за нужно да уведоми господаря си, вероятно Майлс знаеше причината, поради която великанът се криеше в гората.

Майлс дотича само след минута с изваден меч.

— Тази дама ме попита дали смятам да ви убия — обяви тържествено сър Гай.

Майлс изгледа единия, после другия.

— Как те е открила?

Сър Гай не откъсваше поглед от лицето на Фиона. Въпросът го смути и в същото време го изпълни с възхищение.

— Не я чух.

— Върнете му камата, Фиона — засмя се одобрително Майлс. — Няма от какво да се страхувате. Сър Гай е най-лоялният човек на света.

Фиона не помръдна. Ръката й стискаше камъка, скрит в гънките на полата. Очите й бяха устремени към плоската скала, на която беше стъпил сър Гай. От опит знаеше, че дори най-силният мъж е лесно раним в стъпалото.

— Къде са хората ви? — попита тя, без да се обръща към Майлс.

— Вижте, Фиона… — започна смутено той. — Аз мислех, че… може би…

Сър Гай направи гримаса и Фиона веднага разбра, че всичко, сторено от него, е било по идея на Майлс Аскот.

— Говорете! — заповяда нетърпеливо тя.

— Намираме се в земите на Макарън. Знаех, че можем да бъдем сигурни за живота си, и реших да продължа напред само с вас и Кит. Никога не ни е заплашвала опасност.

Фиона се обърна като ужилена, но се постара сър Гай да остане в полезрението й.

— Значи сте ми скроили номер — промълви горчиво тя. — Излъгахте ме, че хората ви са изчезнали. Уверявахте ме, че сме в опасност. Направихте го само за да останете насаме с мен.

— Чуйте ме, Фиона — опита се да я успокои Майлс. — Постоянно бяхме заобиколени от хора. Мислех, че ако останем известно време само двамата, ще ме опознаете по-добре. А Кит…

— Не омърсявайте името на детето си! Той няма нищо общо с проклетия ви план!

— Но това не беше план — възрази Майлс и в очите му имаше искрена молба за прошка.

— Защо ни изложихте на опасност? Защо застрашихте живота на детето си — и моя? Тези гори са пълни с диваци!

Майлс се усмихна снизходително.

— Може би сте права, но тези диваци са ми роднини. Сигурен съм, че дори сега сме заобиколени от хора на Макарън.

— Не видях никого, само тази огромна, тромава мечка.

Сър Гай се скова и лицето му потъмня още повече.

— Нищо страшно не е станало — усмихна се Майлс. — Върнете му камата, Фиона.

— Нищо страшно! Само дето ми надрънкахте куп лъжи! — изфуча разярено тя.

След това всичко стана с едно-единствено, светкавично движение, Фиона вдигна камата и се хвърли върху Майлс. Сър Гай я изби от ръката й и блестящото острие отлетя в храстите. Фиона се обърна към едрия рицар и заби тока на обувката си в двата последни пръста на крака му. Майлс, който беше протегнал ръце да улови Фиона, спря насред движението и изгледа смаяно верния си сподвижник, който нададе болезнен вик. Това му попречи да забележи камъка в ръцете на Фиона и бе улучен право в корема. От гърлото му се изтръгна дълбок стон, той политна напред и падна по лице в тревата.

Фиона отскочи назад, без да откъсва поглед от сър Гай, който седеше на земята с разкривено от болка лице и се опитваше да събуе ботуша си. Майлс също се превиваше от болка и очевидно се готвеше да изхвърли вечерята си.

— Добре се справихте — проговори плътен женски глас зад гърба й. Фиона се обърна стреснато и се озова пред забележително красива жена с черна коса и сини очи, по-висока от нея, което беше рядкост сред жените. До крака й стоеше огромно куче.