Джуд Деверо - Фиона

— Добре дошла в земята ни — поздрави я учтиво той.

— Аз съм от семейство Чатауърт.

— А аз съм Аскот и Макарън — отговори весело Стивън и погледна към жена си. — Още веднъж ви казвам добре дошла. Искате ли да минем пеша по крайбрежната скала? Пътят е много стръмен и повечето хора се страхуват да минават по него.

— Мога да яздя — отговори рязко Фиона.

Майлс вдигна ръката й до устните си.

— Разбира се, че можете да яздите. Недодяланият ми брат просто търси повод да завърже разговор.

— Вуйчо Стивън! — намеси се Кит, който гореше от нетърпение да вземе участие в разговора на възрастните. — Лейди Фиона удари татко в корема и счупи крака на сър Гай. Спахме в гората без шатра и без покрив над главата. — Той се усмихна на Фиона и тя му намигна съзаклятнически.

— Наистина ли е счупили крака на сър Гай? — попита недоверчиво Майлс. — Просто не мога да повярвам.

— Лейди Фиона Чатауърт настъпи сър Гай по стъпалото и му счупи два пръста — обясни студено Алисия.

Стивън изгледа с присвити очи жена си.

— Тонът ти не ми харесва.

Майлс побърза да се намеси в разговора, за да потуши огъня.

— Как е кланът Макгрегър?

Алисия и Стивън се засмяха и започнаха в надпревара да разказват за клана, който беше отдавнашен враг на Макарън — докато преди няколко месеца не беше сключено примирие и Дейви, братът на Алисия, бе станал съпруг на дъщерята на Макарън.

Докато разговаряха оживено, бяха стигнали коварната пътека по самия ръб на крайбрежната скала — от едната страна стръмна скална стена, от другата бездънна пропаст, Фиона, която вървеше с Майлс, се вслушваше внимателно в разговора между Стивън и Алисия, които вървяха пред тях. Двамата очевидно се караха, но в гласовете им нямаше и следа от враждебност. Мъжете зад нея говореха за други неща; очевидно бяха свикнали с караниците между съпрузите. Алисия иронизираше Стивън, удостои го с няколко не особено благосклонни епитета, а той й отговаряше с весел смях и твърдеше, че имала съвсем погрешна представа за мъжа си. Съпрузите, които познавам, каза си Фиона, отдавна биха насинили окото на жена си за такива думи.

Тя погледна към Майлс и забеляза, че той следи разговора между Алисия и брат си с добродушна усмивка. Кит пожела да се включи в караницата, взе страната на Алисия и се залови здраво за ръката й.

— Веднага личи, че е твой син — засмя се Стивън и се извърна към брат си.

Тъй като беше обърнал, глава назад, следователно гледаше към скалната стена, Стивън забеляза камъните, които се търкаляха по гладката скала — право към Фиона. С инстинкта си на рицар той реагира светкавично: скочи върху Фиона, метна я към стената и я притисна с все сила. Само след миг каменната лавина щеше да се излее върху тях и да ги повлече в пропастта.

Фиона също реагира, без да мисли. За минути беше забравила, че трябва да бъде нащрек — макар че близостта на мъжете я правеше нервна. Тя не разбра защо Стивън я нападна така внезапно, знаеше само, че отново е заплашена от мъж.

В сърцето й се надигна луда паника. От гърлото й се изтръгна пронизителен вик и разтревожените коне се подплашиха още повече. В следващия миг Фиона започна да се бие и да хапе като диво животно, затворено в тесен кафез.

Стивън, който беше стреснат до смърт от реакцията й, я сграбчи за раменете и се опита да я задържи неподвижна.

— Престанете, Фиона! — изрева той в разкривеното й от ужас лице.

Майлс беше улучен от камъните в рамото и гърба и падна на колене. Веднага щом чу вика на Фиона, той скочи и се втурна към нея.

— По дяволите! — изкрещя гневно той. — Нали ти казах да не я докосваш! — Той отблъсна Стивън настрана и се опита да успокои Фиона. — Не мърдайте! — заповяда спокойно той. Фиона не виждаше и не чуваше нищо. Обзета от паника, тя издраска лицето на Майлс и се задърпа като обезумяла от прегръдката му. Мъжът я стисна за раменете и я раздруса с все сила. — Фиона! — повтори високо той и в гласа му имаше безкрайно търпение и съчувствие. — Вие сте на сигурно място. Чухте ли ме? На сигурно място. — След това я раздруса още веднъж, за да я накара да го погледне в очите. Изражението й го разтърси до дън душа. Никога не беше виждал този поглед на ужасено, безпомощно дете, което измъчват без причина. Тя го гледаше, без да го вижда, после очите й се проясниха и той напрегна цялата сила на характера си, за да й внуши спокойствие и сигурност. — Тук сте на сигурно място, мила. При мен винаги ще бъдете на сигурно място.

Тялото й се разтрепери като в треска и той я притисна силно до гърдите си. Помилва утешително гърба й, приглади назад разрешената коса и се обърна към Стивън, който ги гледаше смаяно: