Джуд Деверо - Фиона

— Остави ни един кон. Ще се приберем по-късно.

Фиона не забеляза почти нищо от процесията, която се изниза покрай нея. Беше толкова изтощена от преживяното напрежение, че се отпусна безсилно на гърдите на Майлс и го остави да милва бузите й и да я успокоява като дете. Когато най-после се откъсна от него, лицето й пламтеше от срам.

— Държах се като глупачка — призна тихо тя и в гласа й имаше толкова отчаяние, че Майлс се усмихна.

— Казах на Стивън да не те докосва, но той очевидно не е разбрал защо. Убеден съм, че ме е помислил за ревнивец.

— А вие не ревнувате ли? — попита тя, за да смени темата.

— Може би. Но вашите страхове са много по-важни от моята ревност.

— Моите страхове, както ги нарекохте, изобщо не ви засягат. — Тя се отдръпна рязко и го погледна предизвикателно.

— Не бива така, Фиона. — Гласът му беше съвсем тих, но толкова по-настойчив. — Не бива да трупате мъката в сърцето си. Веднъж вече ви казах, че умея да слушам. Говорете с мен. Кажете ми защо сте толкова объркана.

Фиона помилва скалната стена, до която беше застанала. Студеният камък я успокои, вдъхна й чувство за реалност.

— Защо отпратихте другите?

Очите му потъмняха от гняв.

— За да нямам свидетели, когато ви изнасиля. За какво друго?

Когато забеляза, че Фиона е готова да приеме думите му за истина, той вдигна отчаяно ръце към небето.

— Хайде, да вървим в Ларенстън. — Ръката му стисна нейната и Фиона едва не извика от болка. — Знаете ли от какво имате нужда, Фиона? Имате нужда от човек, който да ви грабне в прегръдката си и да ви покаже, че страхът ви е много по-ужасен от действителността.

— Познавах много мъже, които се предлагаха за тази роля — възрази сърдито тя.

— Ако се съди по реакциите ви, познавали сте само негодници и нито един истински мъж, който може да обича.

Той я хвърли на седлото, метна се зад нея и препусна по тясната пътека към Ларенстън.

Фиона сложи ръка на челото си и бавно отвори очи. Голямата стая беше тъмна и пуста. Не знаеше колко време е минало, откакто двамата с Майлс влязоха през високата порта в крепостта на клана Макарън. Ларенстън беше много стар замък, построен върху непристъпните крайбрежни скали. Приличаше на огромен орел, който се е вкопчил с крилете си в крайморска скала. Една жена, който изглеждаше стара поне колкото замъка, даде на Фиона голяма чаша с горещ чай, подправен с билки, но когато й обърна гръб, младата жена побърза да излее питието през прозореца. Познаваше добре билките и не й беше трудно да отгатне какво съдържа напитката.

Сбръчканата старица, която Алисия наричаше Мораг, наблюдаваше новодошлата с острия си поглед и след няколко минути Фиона се извини с умората от пътуването и побърза да се оттегли.

— Трябва й почивка — каза Алисия, когато Фиона се престори на заспала. — Никога не съм виждала жена, която да се паникьоса така само защото Стивън се хвърли да я спаси от каменната лавина. Сякаш беше завладяна от демони.

Мораг изпухтя презрително и отговори:

— И вие водихте дълга, ожесточена борба със Стивън, преди да го приемете за съпруг.

— Не е същото — възрази сърдито Алисия. — Майлс успя да я успокои, но само след дълги увещания и раздрусване. Знаеш ли, че е счупила стъпалото на сър Гай?

— Чух също, че сте се скарали със Стивън — отвърна раздразнено Мораг.

— Тя посмя да защитава Роджър Чатауърт! — обясни гневно Алисия. — След всичко, което ми е сторил!

— Той й е брат — отговори поучително Мораг. — Всеки човек трябва да бъде лоялен към семейството си, пък и не можете да искате от бедното момиче да прочете тайните ви мисли. Алисия, хората гледат на живота от различни страни, не забравяйте това. — Тя се наведе и разпростря върху неподвижната фигура в леглото голяма вълнена завивка в синьо и зелено. — Да я оставим да си почине. Пристигна пратеник от най-големия брат на Стивън.

— Защо не ми каза веднага? — попита раздразнено Алисия. Старата й бавачка продължаваше да се отнася към нея като към дете. Ала не посмя да каже нищо повече, защото знаеше, че е заслужила това отношение.

След като вратата се затвори зад двете жени, Фиона лежа дълго неподвижна, вслушвайки се в шумовете, които долитаха отвън. Трябваше да бъде напълно сигурна, че в стаята няма никой. Понякога мъжете се преструваха, че излизат от стаята, но в действителност се скриваха в някой тъмен ъгъл. Когато се увери, че е сама, тя се обърна настрана и бавно отвори очи. Наистина нямаше никой.