Джуд Деверо - Фиона

Тя скочи от леглото и отиде до прозореца. Вече се смрачаваше и лунната светлина засипваше стръмните стени на сивия каменен замък със сребро. Беше дошъл подходящият момент за бягство: часът, преди животът в Ларенстън да е тръгнал по своя обичаен път и преди хората от клана да са разбрали, че тя е пленница.

Фиона стоя дълго до прозореца, стараейки се да запомни разположението на сградите в двора. Когато минаха четирима мъже, увити в шотландски наметала, тя се усмихна и в главата й се оформи дързък план. Претърси безшумно стаята и намери скрин с мъжки дрехи. Вдигна копринената си пола, завърза я около талията, навлече дълга мъжка риза и обу груби вълнени чорапи. Погледна нерешително коленете си и изпита срам при мисълта, че ще се яви навън с голи колене, почти гола. Тъй като не намери обувки, трябваше да се задоволи със собствените си и едва успя да се напъха в тях. Уви се с наметалото, както беше видяла от мъжете — първо около талията, после го преметна през рамото. Макар да не беше съвсем сигурна, че го е направила както трябва, тя затегна колана около талията си и се огледа доволно.

Със затаен дъх Фиона отвори предпазливо вратата на стаята си. Дано не бяха сложили пред вратата й пост. Въздъхна облекчено, когато се измъкна в тесния, тъмен коридор. Беше запомнила пътя до стаята си на идване и тръгна решително по коридора. Изведнъж чу гласове и спря като закована.

Гласовете идваха от партера. Съвсем бавно, слята със сянката на стената, тя слезе по стълбата, която водеше към главния изход. Когато мина покрай стаята, от която се чуваха гласовете, тя чу името Чатауърт. Вратата беше пред нея, но желанието й да научи нещо ново за брат си победи. Тя се придвижи безшумно до нишата край вратата и се вслуша напрегнато.

В момента говореше Стивън:

— Проклети да сте и двамата, Майлс! — Гласът му трепереше от гняв. — Гевин е същият глупак като теб. И двамата помагате на Чатауърт да постигне целта си. Още малко, и той ще унищожи цялото ни семейство.

Майлс не отговори. Алисия се обърна към него и се опита да го вразуми:

— Моля те, пусни я! Лейди Фиона може да се върне в Англия с въоръжен ескорт и когато Гевин узнае, че е била освободена, ще пусне на свобода и Роджър Чатауърт.

Майлс не продумваше.

— Ти си невероятен инат! — изрева Стивън. — Кажи нещо!

Очите на Майлс пламтяха от гняв.

— Няма да освободя Фиона. Все едно ми е какво ще направи Гевин с Роджър Чатауърт. Фиона е лично моя работа.

— Ако не ми беше брат… — започна разярено Стивън.

— Ако не ти бях брат, постъпките ми нямаше да те интересуват — отговори съвсем спокойно Майлс. Само очите му издаваха обзелия го гняв.

Стивън размаха отчаяно ръце.

— Опитай се да го убедиш — помоли глухо той, обърнат към жена си. — Господи, защо братята ми са толкова неразумни?

Алисия застана пред съпруга си и заговори, подчертавайки всяка дума:

— Някога ти излезе на двубой с Роджър Чатауърт, за да защитиш онова, което смяташе за своя собственост. Сега Майлс прави същото, а ти го обвиняваш в безумие.

— Тогава беше съвсем друго — възрази мрачно Стивън. — Кралят те обеща на мен, не на онзи…

— А Фиона ми бе връчена като подарък! — намеси се разгорещено Майлс. — Алисия, нали няма да ме изгониш от дома си? Ако не искаш да остана, трябва само да ми кажеш. Ще взема свитата си и лейди Фиона и ще си отида.

— Много добре знаеш, че никога не бих те изгонила — усмихна се меко Алисия. — Ако Чатауърт не е подготвен за война, никога няма да посмее да нападне земите на Макарън. — Тя се обърна към съпруга си: — А що се отнася до Гевин, искам да знаеш, че се радвам, дето Гевин го държи в плен. Забрави ли какво направи онзи негодник със сестра ти Мери? Забрави ли колко време ме държа като пленница в замъка си?

След като чу тези думи, Фиона се плъзна бързо към изхода. Ръцете й трепереха от гняв. Много скоро щеше да им даде да разберат!

Откъм морето идваше гъста мъгла и тя се усмихна облекчено. Очевидно Господ беше на нейна страна, щом й пращаше мъглата. Първо й трябваше кон, защото знаеше, че не би могла да напусне Шотландия пеш. Тя се огледа изпитателно, вслуша се, за да открие посоката, в която се намираха оборите.

Фиона умееше да оседлава коне и изобщо се разбираше добре с тях. Конете бяха като децата. Тя знаеше как да им говори дружелюбно, как да се държи тихо, без резки движения. В другия край на обора бяха застанали двама мъже, които се смееха весело и се тупаха по раменете. Очевидно се хвалеха с последните си любовни приключения.