Джуд Деверо - Фиона

— Нека това ти бъде за урок, Майлс — продължи непознатата. — Не всички жени ценят ролята, която мъжът се опитва да им натрапи.

Очите на Фиона се разшириха от смайване, когато от околните дървета наскачаха поне дузина мъже. От изгорялата къща излезе висок, строен мъж, който водеше за ръка Кит.

— Лейди Фиона Чатауърт — проговори учтиво дамата, — аз съм Алисия Макарън, господарката на клана Макарън и снаха на този коварен млад мъж.

Майлс все още не можеше да се възстанови от удара в корема.

— Господи, Алисия, много се радвам да те видя отново!

— Ела тук, Там! — Алисия се обърна към притичалия възрастен мъж и нареди: — Погрижи се за стъпалото на сър Гай. Дали има нещо счупено?

— Вероятно — отговори Фиона. — С този удар съм счупила поне дузина мъжки крака.

Алисия й хвърли поглед, изпълнен с разбиране.

— Позволи ми да ти представя приближените си. — Тя ги извикваше име по име, мъжете излизаха напред и поздравяваха непознатата дама с кратко кимване. — Дъглас, Алекс, Йърл и франсис.

Фиона удостояваше всеки непознат мъж с корав, пренебрежителен поглед. Не обичаше да бъде заобиколена от мъже. Опита се да застане така, че сър Гай да бъде пред очите й. Многото мъже в непосредствена близост й внушаваха чувството, че е затворена в тясна килия.

Майлс, който продължаваше да разтрива корема си, забеляза безпокойството й и застана до нея. Когато Там направи крачка към тях, бе посрещнат с предупредителен поглед. Старият шотландец отговори с кратко кимване, смръщи чело и пусна ръката на Кит. Отстъпи крачка назад и се опита да разгадае бдителния, дебнещ израз в очите на Фиона.

— Къде се е скрил безценният ми брат? — попита весело Майлс, обърнат към Алисия, която наблюдаваше внимателно сцената.

— Патрулира по северната граница, но мисля, че ще се върне преди нас в Ларенстън.

Майлс стисна ръката на Фиона и не я пусна, макар че тя се опита да се изтръгне.

— Алисия има бебе — обясни с усмивка той. И добави шепнешком: — Не се страхувайте от тези хора. Стойте до мен.

Фиона го измери с пламтящ от омраза поглед, който му показа, че отново е започнала да гледа на него като на враг; все пак тя не направи опит да се отдръпне. Мъжете, които бяха образували полукръг зад Алисия, носеха странни одежди, които оставяха коленете им открити. Косите им падаха свободно по раменете, на коланите висяха дълги, широки мечове.

Алисия имаше чувството, че Майлс и снаха му имат разногласия помежду си и по друга тема, не само заради детинската шега, която Майлс беше изиграл на Фиона. Тъй като нямаше представа откъде е това напрежение във въздуха, тя реши да изчака пристигането в Ларенстън.

— Тръгваме ли?

Фиона остана неподвижна и закрачи напред едва когато всички мъже от свитата на Алисия бяха отминали. Вървяха доста време, докато стигнат до мястото, където бяха скрити конете. Мъжете не отронваха нито дума. Сър Гай куцукаше бавно, като се подпираше на дълга тояга.

— Искам да яздя последна — каза Фиона на Майлс и вирна упорито брадичка.

Той понечи да възрази, но промени намерението си. Отиде при Алисия, каза й няколко души шепнешком и след съгласието й шотландците препуснаха напред, като взеха със себе си сър Гай. Кит се качи на коня на Там.

— Не бива така, Фиона — заговори укорително Майлс, когато потеглиха. — Тези мъже нямат намерение да ви сторят зло. Нямате основания да се боите от тях.

Тя го изгледа с искрящи от гняв очи.

— Нима очаквате да повярвам в думите ви? Как да ви имам доверие, след като ме излъгахте? Как да повярвам на мъжа, чието семейство враждува с моето?

Майлс вдигна очи към небето и въздъхна отчаяно.

— Може би направих грешка, като се опитах да ви убедя, че се движим сами сред чуждата, опасна гора, но ако ви бях помолил да прекарате няколко дни с мен и Кит сред природата, какво щяхте да отговорите?

Фиона извърна глава, за да скрие смущението си.

— Признайте, че прекарахме много приятно! — настоя той. — Наслаждавахте се на всяка минута и не се страхувахте от мъжете.

— Аз не изпитвам страх от мъжете — отговори сърдито тя. — Опитът ме е научил да се пазя от тях и да бъда постоянно нащрек.

— Тази проклета предпазливост е отровила целия ви живот — заяви мрачно Майлс. — Сега трябва да гълтаме праха на мъжете от клана Макарън само защото ви е страх, че някой от тях може да ви нападне. Защото трябва през цялото време да ги държите под око.

— Опитът ме научи… — започна гневно тя.

— Вие сте опознали само сенчестата страна на живота! — прекъсна я разгорещено Майлс. — Повечето мъже не са като Едмънд Чатауърт или Панел! Ще прекараме известно време в Шотландия и ще разберете, че има мъже, на които спокойно можете да се доверите. Или не! — прекъсна се той, когато погледите им се кръстосаха. — Ще разберете, че можете да се доверите на мен! — С тези думи той пришпори коня си, препусна към сър Гай и остави Фиона сама в края на колоната.