Джуд Деверо - Благословията

— Нищо! — отвърна тя.

Без да й е ясно защо, чувстваше се много ядосана. Макс беше заспал по средата на кърменето и знаеше, че трябва да го събуди, но сърце не й даваше да го направи. Просто й се искаше да си легне. Какво я интересуваше, че тук е имало гости, мъже или жени?

— Много съм уморена — каза тя, вдигна Макс и се обърна към спалнята. — До утре сутринта.

— Лека нощ! — каза бодро той и отиде в своята стая. Няколко часа по-късно се събуди от някакъв звук, който наподобяваше счупване на стъкло, и веднага скочи от леглото. Беше заспал с дрехите, а лампата все още светеше. Преди лягане се беше опитал да прегледа пазарния доклад за една компания, която се опитваше да купи.

В кухнята откри Ейми. На пода имаше счупени стъкла, а тя се опитваше да ги събере с голи ръце, като стъпваше боса.

— Дръпнете се! — каза раздразнено той. — Ще се порежете.

Но когато Ейми вдигна към него очи, пълни с болка, Джейсън разбра, че нещо не е наред. Той се приближи до нея по чехли през стъклата, вдигна я на ръце и я отнесе на един стол до кухненската маса.

— А сега ми кажете какво има.

— Просто ме боли глава. Нищо особено — успя да прошепне Ейми, но дори и това усилие накара лицето й да се изкриви от болка и тя направи тромав опит да се нагласи по-удобно на стола.

— Нищо ли? — попита Джейсън. — Какво ще кажете да ви закарам в „Бърза помощ“, за да ви прегледа някой лекар?

— Имам някакви хапчета — каза тя и махна неопределено с ръка към спалнята си. — Те са в…

Но не успя да продължи, тъй като Джейсън беше излязъл от стаята и само след секунди се върна с клетъчния си телефон в ръка.

— Не ме е грижа колко е часът и дали успяваш някога да се наспиш — каза той в слушалката. — Не съм лекар, но виждам кога човек изпитва силни болки. Какво да правя с нея? Ясно — обади се след малко. — И откога ги има? Аха. Разбирам. Ако стане нужда, пак ще ти се обадя.

После затвори и погледна Ейми.

— Дейвид каза да се правят горещи компреси и разтривки. И ви е дал таблетки, които трябва да вземате още при първите признаци. Защо не сте ги изпили?

— Бях заета — отвърна тя и вдигна печален поглед към него. — Съжалявам, че ви държа буден, но ужасно ме боли главата.

Джейсън отиде до мивката, отвори кранчето, остави водата да тече, докато дойде горещата, и намокри с нея една кърпа за чай.

— Ето — каза той и й я подаде. — Увийте си това около главата и ми кажете къде са хапчетата.

Но когато понечи да отговори, Ейми отново стисна очи от болка. Джейсън се наведе, вдигна я на ръце и я отнесе в спалнята. В шкафчето за лекарства в банята й намери шишенце с таблетки, на което имаше етикет „за мигрена“, и й донесе две хапчета с чаша вода. Смяташе след това да я остави, но видя, че се е свила на кълбо. Джейсън знаеше, че напрежението и недоспиването са едни от главните фактори, причиняващи главоболие. Дейвид му беше казал по телефона, че при първо бебе майките често получават главоболие и в такива случаи са им нужни не толкова хапчета, колкото грижи и внимание.

Когато приседна на леглото до нея, тя понечи да възрази, но Джейсън не я послуша. Облегна се на таблата и я притегли така, че да се отпусне на гърдите му. Компресът беше изстинал и косата на челото й изглеждаше влажна, незнайно дали от компреса или от пот.

Той сложи внимателно дългите си силни пръсти в основата на врата й и започна да я разтрива. След първото й стенание усети, че е намерил правилния път. Започна бавно да я масажира от врата нагоре към главата и след няколко минути усети как мускулите й започват да се отпускат.

— Имайте ми доверие — каза той, защото напрежението в раменете й още не беше изчезнало напълно.

Нежният масаж я накара да забрави неудобството от това, че са заедно в леглото; накара я да забрави всичко на света. Ръцете му се придвижиха надолу по гърба й, плъзнаха се по гръбнака, минаха по ребрата и се насочиха нагоре към ръцете.

След около половин час лежеше отпуснато в обятията му с такова доверие, каквото изпитваше към него и Макс.

След още десет минути Джейсън усети, че е заспала, положи внимателно главата й върху възглавницата и измъкна полека краката си изпод тялото й. После застана до леглото, зави я и без да се замисли, я целуна по бузата и подпъхна завивките около нея, сякаш беше малко дете.

Накрая се усмихна и тръгна към вратата.

— Благодаря! — долетя до ушите му шепотът на Ейми и Джейсън се усмихна в отговор.

Отначало, когато чу в кухнята някакъв шум, за който беше сигурен, че не е причинен от Ейми или Макс, Джейсън се намръщи. Вече беше свикнал да чува пронизителните писъци на Макс и Ейми, която се смееше на сутрешните му лудории. След това обаче си помисли и реши, че може би само Ейми е в кухнята.