Джуд Деверо - Благословията

Ейми махна с ръка и посочи пълната си уста, след като зърна Ян Нюсъм.

— Мисля, че Ейми ще бъде заета на Бъдни вечер — каза твърдо Дейвид, като го гледаше втренчено.

— О, така ли? Получи ли коледния ми подарък, Ейми? — попита Ян и й се усмихна.

Ейми поклати отрицателно глава, като продължаваше да дъвче.

— О! Тогава ще трябва сам да ти го донеса на коледната сутрин. Или може би е по-точно да се каже: „ще ти го докарам“. — После се обърна към Дейвид: — Как върви онази твоя малка клиника, Док? Все още ли просиш от хората да правят дарения за нея? И още ли живееш в онази мъничка къщурка на Ривър Роуд? — И преди Дейвид да успее да отговори, той отново се обърна към ЕЙми, намигна й и изчезна.

— Направо го мразя това копеле, а ти?

Ейми откри, че още не е свършила с дъвченето на огромното парче пържола.

— Искаш ли нещо за десерт?

— Млякото! — едва изрече тя. — Макс!

— А, да, разбира се — отвърна Дейвид и направи знак на келнерката да донесе сметката. — Можем направо да си тръгваме. Каква вечер!

Ейми не позволи на Дейвид да я изпрати до входната врата. Чувстваше се виновна за това, тъй като все пак той бе платил тази прекрасна вечеря и на следващия ден щеше да я води на бала, но просто й се искаше да се прибере вътре.

— Върнах се! — извика тихо тя и когато не получи отговор, за момент усети паника. Дали господин Уайлдинг не си беше отишъл? Дали не бе взел Макс със себе си?

Но само след секунда Джейсън се появи с Макс на ръце. Лицето на бебето бе мокро от сълзи.

— Дайте ми го, бързо! — каза Ейми и протегна ръце напред. — Направо ще се пръсна!

Само след няколко секунди вече беше седнала на канапето, а Макс сучеше щастливо.

— Добре ли прекарахте? — попита Джейсън, застанал прав до нея.

— О, разбира се. Страхотно. Остана ли от обедното задушено?

— Май да — отвърна Джейсън, усмихна се на умолителния й поглед, отиде до кухнята и се върна с пълна чиния студена салата и студено месо. — Трябва ви една от онези бързи фурни — каза той, докато й подаваше чинията.

Ейми я пое с една ръка, но нямаше къде да я сложи в скута си. Докато се озърташе, Джейсън взе чинията, отряза едно парченце и й го подаде в устата с вилица.

— Микровълнова фурна — рече тя, когато сдъвка хапката. — Но ястията на Чарлз са вкусни, независимо дали са студени или топли. Вие вечеряхте ли?

— Да, и си помислих, че вие също сте вечеряли. Защо тогава сте гладна? — попита той и й подаде в устата резенче картоф, потопено в сос с копър.

— Нали разбирате — отвърна Ейми и махна с ръка, след това се обърна рязко. — Какво е това?

— Масичката за кафе — каза Джейсън и загреба парче студено говеждо, задушено в червено вино. — Или поне такава роля изпълнява. Може би ще успеем да намерим някой магазин за мебели, който е пред затваряне.

Ставаше дума за голямата електрическа макара в средата на стаята.

— Не, онова — рече Ейми, все още с пълна уста.

— Чашата ли? Това е чаша. Не сте ли виждали чаши досега?

Но тя не обърна никакво внимание на опита му да се пошегува.

— Какво има на чашата?

Джейсън се обърна, вгледа се в единствената чаша на масичката и се усмихна с гръб към Ейми. Когато се обърна към нея, отново беше сериозен.

— Червило — отговори й. — Червено червило.

— Не е моето.

Ейми се постара да го изгледа възможно най-остро, когато сложи следващата хапка в устата й.

— Не ме гледайте така! Не е и мое.

— Знам, че не всички гейове обичат да се обличат в женски дрехи — рече тя. — Е, и чие е това червило?

— Ах!

— Джейсън!

— Къде остана „господин Уайлдинг“?

Ейми премести Макс на другата страна, като продължаваше да го гледа втренчено.

— Гостенка ли сте имали?

— Всъщност да. Много мило от ваша страна, че попитахте.

— Не мисля, че е редно — рече строго тя. — Предпазливостта никога не е излишна, когато става дума за бебе. Много съм загрижена за безопасността на Макс.

— Аз също, но това беше една жена, която познавам отдавна. — И й подаде следващата хапка.

— Мисля, че трябваше да ми поискате разрешение, преди да поканите жена в този дом. По-точно в моя дом.

— Следващия път така ще направя. Искате ли нещо за пиене? На Макс вероятно ще му хареса.

— Е, и коя беше тя?

— Коя по-точно?

— Жената, която е оставила следи от червено червило по тази чаша, ето коя.

— Просто една приятелка. Какво ще кажете за кола? Или севън-ъп?

Ейми го погледна яростно.

— Не ми отговорихте!

— И вие не ми отговаряте. Какво искате за пиене?