Джуд Деверо - Благословията

— Не си се променила, Милдред. Ама никак.

— Нито пък ти — усмихна се тя. — И винаги си ми бил любимецът.

— Заедно с всички останали момчета в града — отвърна той и се усмихна, докато вдигаше телефона.

— А само да го видиш как си играе с Макс! — казваше в този момент Ейми. — Може цели двадесет минути да го насърчава да пълзи. Търпението му е безкрайно. И откакто дойде у дома, като че ли ми се случват само хубави неща. Печеля на томбола, намирам стоки на ужасно ниски цени, а казах ли ти, че веднъж ме остави да спя и през това време изглади вместо мен?

— Два пъти — каза Дейвид, вперил поглед в салатата си.

— О, извинявай! Просто никога не съм живяла с човек, който до такава степен да е лишен от егоизъм. Не че наистина живея с него, но нали разбираш…

Тя млъкна и разрови с вилицата салатата от маруля в чинията си, като се питаше какво ли вечерят сега господин Уайлдинг и Макс.

— Ейми, ако предпочиташ да се прибереш у дома, няма проблеми — каза Дейвид, като се наведе към нея.

— Не, разбира се, че не. Тук се чувствам чудесно. Хубаво е да се измъкнеш за малко от къщи.

— И със сигурност изглеждаш много добре. Този цвят ти подхожда.

— Господин Уайлдинг ми купи тези дрехи — каза тя, без да се замисли. — Добре де, край вече! Обещавам да не споменавам повече това име. Кажи ми, днес колко живота спаси?

— Поне половин дузина. Искаш ли да станем да танцуваме, след като се нахраним?

— Не мога — отвърна тя и си натъпка устата, за да навакса изгубеното време, тъй като Дейвид вече привършваше с вечерята, а тя почти през цялото време беше приказвала. — Млякото — промърмори тя.

— Какво каза?

Ейми отпи глътка лимонада.

— Млякото, трябва да нахраня Макс. Казах му, че след като не мога да си намеря работа другаде, ще кандидатствам в някоя мандра.

— Казала си такова нещо на Макс?

— Не… ъъъ… казах го на…

— Джейсън. Разбирам. — Дейвид помълча за момент и вдигна поглед към Ейми. — Той каза ли ти за бала утре вечер?

— Каза ми, но чак след като спечелих рокля от „Диор“.

— Спечелила си рокля? И то от „Диор“? Трябва да ми разкажеш за това.

Ейми не можа да се сдържи и му разказа за целия ден: за това как Джейсън е изгладил прането, как е видяла Джули Уилсън в търговския център и как Джейсън е купил на Макс цял куп дрешки.

— Разбира се, той трябва да ги върне — каза тя с пълна уста — и ще ги върне, но още не го е направил. Просто трябва да си поговорим за това.

— Ами роклята?

— А, да, роклята!

Ейми му разказа как Сали й казала за магазина в Карлтън, който се канели да затварят, но бил купен от друг собственик и подарявали рокля.

— И аз я спечелих. Заедно с разкрасяване, така че утре да изглеждам представително.

— Ти винаги изглеждаш представително — каза Дейвид, но Ейми като че ли не забеляза комплимента.

— В моя случай се радвам, че роклята е без презрамки, защото позволява лесен достъп. — Искаше това да прозвучи като шега, но когато вдигна очи и видя втренчения поглед на Дейвид, се изчерви. — Извинявай. Забравям къде се намирам. Постоянно си правя шеги с кърменето, а не бива. Безвкусни са. — Бог да й бе на помощ, но не можеше да млъкне. — Е, за Макс може и да не са безвкусни. Особено когато ям нещо люто или пикантно. — После се усмихна унило на Дейвид. — Съжалявам!

— Когато сте двамата с Джейсън, шегувате ли се? — попита тихо Дейвид.

— Да, той е добър слушател и се смее на шегите ми, колкото и да са безвкусни.

— Но за Джейсън не са.

— Моля?

— Току-що каза, че шегите ти не са безвкусни за Макс, а аз добавих, че това се отнася и за Джейсън.

Ейми го погледна учудено, все още без да разбира.

— Да, разбира се. Това месо е вкусно, какво е?

— Говеждо.

— А, да! Разказах ли ти за Чарлз?

— Още един мъж ли има?

— Не, глупчо, той е приготвил бебешките храни, които ти ми донесе. Той е хубав мъж, а и трябваше да ми кажеш истината.

— Да, трябваше. А защо ти не ми кажеш истината?

— Защото би се отегчил.

— Не, честно! — рече той. — Цялата тази история започва да ми се струва страшно интересна. Натъквам се на нови хора, които никога досега не съм познавал. Забавния и всеотдаен Джейсън, гальовния Макс, а сега и красивия Чарлз. Кой още се е настанил в живота ти?

Ейми лапна парче месо с размерите на топка за голф в устата си и показа с жестове, че не може да говори, докато не го сдъвче.

— Ейми! — прозвуча мъжки глас до тях. — Господи, изглеждаш направо божествено! Още ли важи уговорката ни за Бъдни вечер?