Джуд Деверо - Благословията

— Добре дошла в живота на малкия град. Защо не вземеш да се махнеш оттам и да отидеш да живееш някъде, където никой не е и чувал за Били и проблемите му?

Но преди приятелката й да отговори, Сали я погледна така, сякаш някой я беше боднал с игла.

— Колко е часът?

Ейми се озърна за часовник, но не видя никъде такъв.

— Трябва да вървя — рече припряно Сали, събра си нещата и тръгна да излиза от сепарето. Точно тогава видя изражението на Ейми. — Само не ми казвай, че не знаеш!

Ейми поклати глава и Сали направи гримаса.

— Не видя ли табелите? Има ги из целия център. Знаеш ли „Вечерни рокли“? Онзи магазин в Карлтън, който се готвеха да затварят?

— Извън категорията ми е — отвърна Ейми, допи набързо портокаловия сок, излезе от сепарето и застана до Сали. — Не мога да си позволя дори да зяпам витрините му.

— Никой не можеше да си позволи да купува оттам. Не знам как са очаквали да продават такива луксозни дрехи в Източен Кентъки, но явно това са си мислели. Както и да е, всички знаеха, че магазинът фалира, но изведнъж се появил някакъв мистериозен купувач, не откъде да е, а от Ню Йорк, купил го и за да направят реклама на магазина, ще подарят една рокля на „Диор“.

Когато Ейми не каза нищо, а просто продължи да върви редом с нея, Сали рече:

— Ало? „Диор“! Това нищо ли не предизвиква у теб?

— Не, повече разбирам от „Памперс“ и „Хъгис“. Че защо му трябва на човек рокля от „Диор“?

— Ох, горкичката ми! — каза Сали. — Знаещ ли, съществува теория, според която едно бебе отнема около половината от коефициента интелигентност на жената. Мисля, че си го възвръща едва когато хлапето тръгне на училище, но дотогава е истински идиот.

Ейми се засмя:

— Ти само предполагаш, че това е вярно, но аз го знам. Е, и за какво ти е рокля от „Диор“?

Сали завъртя отчаяно очи, за да покаже на Ейми, че я счита за безнадежден случай.

— Хайде, скоро ще изтеглят печелившия номер и ти трябва да участваш в томболата.

— Аз ли?

— Да, и ако спечелиш, ще ми дадеш роклята.

— Добре — съгласи се Ейми. — Уговорихме се.

Но първо трябваше да отиде при Джейсън и Макс. Един час по-късно тримата стояха пред фонтана в средата на търговския център и чакаха да изтеглят жребия. — И когато съобщиха името на Ейми, тя някак не се изненада. Изглежда, през последните няколко дни страшно и вървеше.

— Сали ужасно ще се зарадва — каза тя, когато хората наоколо взеха да се обръщат, за да видят дали спечелилата е сред публиката.

— Защо? — попита Джейсън с Макс на ръце и й се усмихна.

— Защото й обещах, че ако спечеля, ще й дам роклята.

Джейсън я сграбчи за лакътя точно когато тя се обръщаше на другата страна.

— Какво сте направили?

— Нямам нужда от такава рокля. Къде ще я облека?

— О, забравих да ви кажа! Дейвид е намерил билети за бала „Белрингърс“ утре и иска да отидете с него.

В първия момент Ейми само премигна, сякаш не разбираше какво й е казал. След това се усмихна широко и каза:

— Надявам се, че Сали няма да има нищо против, ако получи рокля, която е обличана веднъж.

После се качи на подиума да си вземе наградата. Прие съвсем естествено факта, че роклята е с нейния размер и че в наградата е включено безплатно разкрасяване от господин Александър от Ню Йорк за вечер по избор. Когато им каза, че желае това да е следващата вечер, не се изненада от вестта, че господин Александър случайно щял да идва в Кентъки на следващия ден.

После съобщи това на Джейсън и той отбеляза:

— Това е, защото вероятно господин Александър е Джо от местния салон за красота. Ходил е веднъж в Ню Йорк и сега разгласява наляво и надясно, че е оттам.

— И все пак… — рече Ейми — много странни неща ми се случиха, откакто… — И вдигна поглед към него.

— Откакто Дейвид започна да ви ухажва?

— Дейвид? Да ме ухажва? Да не сте си изгубили ума?

— Мисля, че сте сляпа за нещо, което всички останали виждат. Доктор Дейвид е влюбен във вас и иска…

— О, ставате смешен! Вижте, наближава обед и трябва да нахраня Макс, така че е по-добре да си тръгваме.

Джейсън не отговори нищо, но сложи ръка на талията й и почти я избута в един много приятен италиански ресторант. Първо им сервираха хлебчета с чинийка олио от бутилка, пълна със скилидки чесън. Олиото се стори прекалено пикантно дори на двамата възрастни, но Макс изсмука цели три парчета хляб, потопени в него.

След обяда отидоха в три магазина за играчки и въпреки протестите на Ейми, които с всяка изминала минута ставаха все по-неубедителни, Джейсън купи на Макс цял чувал играчки. В колата, на път за дома, тя изплака: