Джуд Деверо - Благословията

— Да вървим! — каза Ейми веднага щом клиентката се скри зад завесата.

— Нямам никакво намерение да си вървя — отговори Джейсън и в гласа му се прокраднаха ядни нотки.

— Не разбирате — рече Ейми, която всеки момент щеше да се разплаче. — Джули се омъжи за най-богатото момче в града, а аз — за…

— За най-готиното момче в училище — каза бързо Джейсън и очите й се насълзиха от благодарност. — За Томи Уилсън ли се е омъжила?

— Да. Нали ви казах, че баща му…

— Когато се приберем, ще ви разкажа всичко за Томи Уилсън и баща му и тогава няма повече да се криете от която и да било жена, имала нещастието да се омъжи за един от двамата. А сега ми помогнете — каза той и започна да издърпва едно след друго костюмчета от рафтовете и да ги мята на ръката си.

— Какво правите, за бога? — изсъска Ейми. — Не можете…

— Мога да купя всичко и да го върна по-късно, нали така?

— Предполагам, че да — отвърна колебливо Ейми, после помисли малко и измъкна едно комплектче със синьо мече отпред. — Това е просто прекрасно!

— Мислете количествено и забравете, че трябва да избирате.

Ейми се изкикоти и се зае да издърпва енергично дрехи от рафтовете и да ги стоварва върху тезгяха. В купчината имаше жълто гащеризонче с избродиран отпред червен жираф; червена ризка; якенце в червено и жълто в комплект с най-прелестните червено-жълти обувки. За пръв път в живота си Ейми не поглеждаше етикетчетата с цените, преди да хвърли дрешките на тезгяха.

Когато продавачката излезе, следвана от Джули Уилсън, се закова на място толкова внезапно, че бебешката количка я удари по прасците.

— Господине! — каза строго тя и отвори уста да каже на Джейсън, че никак не й харесва бъркотията, която са направили.

Но Джейсън вдигна платинената си кредитна карта „Америкън Експрес“ и по намръщената физиономия на жената се разля усмивка.

— Видяхте ли лицето й? — попита Ейми, докато ближеше сладоледа от фунийката.

Двамата с Джейсън седяха на една пейка близо до фонтана на търговския център, а Макс лежеше в количката между тях. Около тях имаше цяла камара найлонови торби, пълни с дрешки за него.

— Разбира се, ще ми се наложи да изслушам една лекция от онази надута продавачка, когато върна всичко, но си струваше да видя физиономията на Джули. А вие бяхте чудесен.

Ейми люлееше краката си като дете, ближеше бързо сладоледа си, за да не го остави да се разтопи, и наблюдаваше с усмивка как Джейсън споделя своя с Макс.

— Наистина ли се е държала толкова отвратително към вас по време на курсовете?

— По-отвратително, отколкото можете да си представите — отвърна радостно Ейми. — Направо нямаше търпение да ми разкаже за всички поразии на Били в училище. Не че тя е била там, но съпругът й е учил с него. Господи, това означава, че сигурно е на вашата възраст!

Джейсън повдигна вежда.

— Струва ми се, че още не съм легнал на смъртния одър — каза кисело той.

— Едно на нула за мен! — засмя се Ейми. — О, но вие бяхте направо чудесен! Дори не трябваше да й казвате, че ние с вас сме клюката на деня. Забравили сте какво е в Абърнати. До два часа всички в града ще смятат, че живея с някакъв страхотен мъжкар, без да имат представа каква е истината.

— И каква е истината?

— Че сте имали връзка с Чарлз, разбира се.

— Не съм казвал…

— Но и не го отрекохте. Хей! Какво правите?

— Преобличам Макс с нова ризка, това е всичко. Гади ми се вече от тези дрипи.

— Но нали трябва да ги върнем и… — Тя млъкна и го погледна изпитателно. — Изобщо не сте имали намерение да връщате тези дрехи, нали?

— Ни най-малко.

— Бих искала да можех да ви разбера. Защо се съгласихте да живеете с мен и Макс в моята порутена стара къща?

— За да дам на Дейвид възможност да ви спечели — отвърна простичко Джейсън.

— Не съм и смятала, че ще ми кажете истината. Хайде, Макс, да отидем да видим какви си ги свършил от кръста надолу.

Тя хвана дръжките на количката и я забута към дамската тоалетна.

Когато остана сам, Джейсън се огледа наоколо. Само преди две седмици щеше да се изсмее, ако някой му бе казал, че ще прекара така празниците. Обикновено празнуваше Коледа в някой невероятно скъп курорт и обичайният му подарък за жената, с която беше в момента, бе чифт диамантени обици. Тя пък му подаряваше някой номер в леглото. Може би остаряваше, но понякога му се искаше жените да му подаряват вратовръзка или чифт чорапи.

— Остаряваш, Уайлдинг — промърмори той и стана, за да отстъпи мястото си на една жена, която сякаш всеки момент щеше да роди близнаци.