Джуд Деверо - Благословията

— Разбирам. Това е проблем. Допреди миналата седмица не бях опитвал бебешки храни от бурканчета. Ужасни, отвратителни бъркочи! Нищо чудно, че американските деца мразят здравословната храна и предпочитат да живеят на хамбургери и хот-дог.

— Точно. Именно затова…

Но й се наложи да замълчи, защото Джейсън неочаквано застана между тях.

— Мисля, че трябва да се приготвяме за тръгване, така че е по-добре да си вървиш — рече той на Чарлз.

— Но ние едва сега започнахме! Искам да чуя още за тази идея с бебешките храни. Вероятно бих могъл…

— Вероятно не би могъл — сряза го Джейсън и дръпна стола му така, че Чарлз се принуди да се изправи. Даде си дума, че ако загуби готвача си заради това фиаско с Дейвид, ще…

— За вас, моя прекрасна лейди — казваше в този момент Чарлз, — ще доставям безплатна вечеря всеки ден през следващите две седмици. А може би и обяд.

— Ама аз не съм направила нищо — отвърна Ейми, но се изчерви силно, когато Чарлз посегна още веднъж да целуне ръката й.

Ала Джейсън застана между тях и само след няколко секунди Чарлз беше напуснал къщата.

— Бих могъл да живея в най-скъпия хотел на света и да ми излезе по-евтино от тази история — промърмори си той и се облегна на вратата.

— Бяхте ужасно груб с него — намръщи се Ейми. — Защо?

Джейсън не можа да измисли никакво оправдание за поведението си, затова взе Макс на ръце и тръгна към дневната.

— Мисля, че трябва да отидем да напазаруваме — подхвърли той през рамо. — Освен ако вече не сте си направили коледните покупки.

— О, не, не съм. Аз… ъъъ… да, след минутка съм готова! — каза Ейми и изчезна в спалнята.

— Урок първи, старче — рече Джейсън и вдигна Макс високо над главата си. — Ако искаш да отвлечеш вниманието на някоя жена, й спомени за пазаруване. В най-лошия случай ще ти се наложи да прекараш цял ден в търговския център, но това е по-добре, отколкото да отговаряш на неудобни въпроси.

— Да не би Чарлз да ви е бил любовник? — попита Ейми, когато се качиха в колата.

Сега, след като беше прекарала часове в търкане, автомобилът бе далеч по-чист, но тапицерията му вече не ставаше за нищо.

— Какво да ми е бил? — попита Джейсън, докато завиваше към улицата.

— Защо винаги реагирате така, когато ви попитам за личния ви живот? Имате пълен достъп до моя, но аз не знам нищо за вас. Какъв ви е бил Чарлз? Очевидно се познавате доста добре.

— Не толкова, колкото си мислите — рече Джейсън и погледна в огледалото Макс, който си смучеше пръста и зяпаше през прозореца. — Откъде взехте това палто, с което е облечен Макс?

— От Милдред — каза бързо Ейми, като имаше предвид свекърва си. — Ами Чарлз? Ако не искате, няма да приемам храна от него.

— Чарлз е страхотен готвач, така че, разбира се, не бива да отказвате храната. Макс да не вземе да се задави с това?

Ейми се обърна веднага назад, като едва не се заплете в колана, но видя, че Макс не дъвче нищо.

— Предполагам, това означава, че не желаете да разговаряте за тази страна от живота си — рече обидено тя се обърна напред.

Джейсън не отговори и продължи да кара, без да отклонява поглед от пътя. Умът му не преставаше да измисля начини как да убие малкия си брат.

— Мислили ли сте някога да отидете на терапевт? — попита внимателно Ейми. — Знаете ли, изобщо не е срамно да си гей.

— Къде мислите, че трябва да паркираме? — попита Джейсън, когато зави в паркинга на търговския център. Тъй като до Коледа оставаха два дни, местата бяха малко. — Май ще ни се наложи да походим пеш — каза радостно той, когато най-сетне успя да паркира на около километър от магазините.

Ейми не се помръдна дори когато Джейсън отвори задната врата, за да вземе Макс.

— Идвате ли с нас? — попита я той, някак доволен, че я е разсърдил, отказвайки да говори за личния си живот.

— Да, разбира се — рече тя и слезе от колата. След това отстъпи назад, за да може Джейсън да разкопчае коланите на Макс и да го сложи в новата му количка.

— Вероятно мога да се променя — каза Джейсън, когато привърши с Макс. — Може и да се намери някое момиче, което да ме промени. — И започна да бута количката към магазина.

— Точно така — рече Ейми и забърза след тях. — Аз пък от утре ставам гей.

— Възможно е — отвърна Джейсън. — Предполагам, че и по-странни неща са се случвали. А сега откъде да започнем?

— Нямам представа — каза Ейми и погледна огромните тълпи, които влизаха и излизаха от магазините, натоварени с торби. — Рядко ми се случва да пазарувам.