Мишел Жори - Памет за Еден

Симон разкърши рамене, гордееше се с мускулите си. Помисли си: „А не смяташ ли, бабо, че ще стане страхотен собственик на бордей!“ Покани го в кухнята — истинска кухня от двайсети век, с маса от твърдо дърво, плетени столове, фурни, котлета… И две думи не можеше да каже, без да го нарече „приятелю“.

— Няма нищо по-автентично от баба Гарон, приятелю. Родена съм през четирийсет и четвърта в съседното село. Било е доста напечено наоколо, ама аз не си спомням, бях много малка! Никога не съм излизала от защитената зона. Виж, за това, добре ни защитават. С извинение, приятелю, ама Жули вече минава деветнайсет години и още не знае къде й е задникът!

Симон си помисли, че ръководителите на опзона 4 са с твърде драконски екологични разбирания. Това беше екофашизъм, контролиран от крупните вертикали, които имаха сметка от него. Защитените територии между другото служеха за развъдник на целомъдрени девици за едрите риби, изпитващи носталгия по миналия век… Ето поне една, която няма да притежавате! — каза си той и загледа с възхищение Жули.

Жули дълго наблюдава Симон със страхливо любопитство. Дали тя също си спомняше? Дали съзнаваше, че се намира пред мъжа, който щеше да й помогне да открие любовта? Дали просто не беше прочела в очите на Симон някакво чувство за притежание! Всичко започна така един ден. Всичко щеше да започне, щеше да започва отново…

Ултрапаметта е отделно явление, много различно от хипермнезията. Хипермнезията е обикновена патологична или изкуствена възбуда на паметта. Контролирана и свързана с химонарко-анализа, тя дава възможност да се изследват в дълбочина спомените на даден субект… (Граждани, не забравяйте: ние всички сме субекти!) Естествената или предизвиканата (чрез ултрамнезиани) ултрапамет създава у този, който изпитва напълно нейното действие, впечатлението, че преживява изцяло дадени събития, дадени откъси от своето минало. Тя предизвиква силно изостряне на съзнанието и смущения във възприемането на времетраенето. В някои случаи може да умножи впечатлението за „вече изживяно“ до едно почти неприемливо ниво. (Така понякога се използва за лекуване на неврози чрез „насищане“.) Противно на хипермнезията тя почти не може да бъде управлявана. Подчинява се на желанията или на натрапчивите мисли на субекта. От друга страна, увеличавайки интензивността на спомена, тя стеснява темпоралното си поле. Стесняването на полето е прогресивно. Ултрапаметта се съсредоточава върху един все по-кратък период, който субектът преживява постоянно, запазвайки съзнание за това повторение. С течение на времето това явление може да стане крайно опасно и да доведе до фатален изход.

Отначало малката Мани изглеждаше притеснена от този татко, паднал от небето или изникнал от Южните морета. Симон се чувстваше виновен за миналото, настоящето, бъдещето, което беше все едно и също. Не смееше да погледне дъщеря си.

Декор: двор на ферма от двайсети век, зелена трева, бели камъчета, кози изпражнения. Голяма купчина тор, от която се оцеждаше тънка струйка към близкото поточе. С ниските си пристройки сградите приличаха на голям камион с две ремаркета, разположени от двете страни на кубичната къща — самия камион, — а остъклената галерия, която бе издадена над каменното стълбище, представляваше кабината. Под стълбището се намираше колибата на кучето — голям сандък, застлан със слама. Отстрани на сандъка се четеше полуизтрита търговска марка: „Хран… Касен…“ Покривът беше от сиви, плесенясали керемиди. Между една липа и един дъб се издигаше циментов стълб на „Бурена“ (или по-скоро на френската електропромишленост). Наоколо се простираше голяма поляна, където пасяха овце, кози, прасета и домашни птици с пера. Домашните птици с пера, изглежда, бяха защитени; Симон никъде другаде не беше виждал такива. Отглеждането на голи пилета се бе разпространило по целия свят…

Симон беше спрял лястовицата си до трактора — червен „Маккормик“, изцапан с масло, с извадени на показ вътрешности и малка седалка с изхвръкнали пружини. До големите черни букви на фирмената марка, тракторът имаше друга, много по-малка и дискретна: „Анен дьо Рец“. Симон знаеше (защото щеше да го разбере по-късно), че тази отвратителна таратайка беше продадена от вертикалата на администрацията на екозоната за скромната сума триста хиляди еврофранка, горе-долу шест пъти по-скъпо от една нова, модерна и свръхмощна машина. Обирачеството струваше поне колкото онова с девствениците. Но едното не пречи на другото…