Мишел Жори - Но коя територия?

В дежурната стая на Държавна сигурност младият доктор по социология бе вързан гол, пребит, кървящ върху желязна маса със стърчащи нагъсто електроди. Върху нашарения му от удари корем потръпваше конвулсивно смляна розовееше плът — жалък остатък от мъжки орган.

Театър. Осакатяванията и мъченията, разбира се, бяха ненужни — съществуваха по-ефикасни средства за изтръгване на точни и обстоятелствени признания. Но от време на време трябваше да доставят удоволствие на един толкова предан и добър доносник като хубавата Бетина.

— Бреслин Делатика — произнесе гласът на Уърлд Лозис с топъл, почти братски тон. — Бреслин Делатика, аз съм ти приятел. Твоят най-добър приятел. Отговори ми.

Иглата проникна по-надълбоко. Гърч изпъна корема на Брес. Бетина избухна в смях.

— Коя територия? Коя територия, Бреслин? — попита компютърът с нежен глас.

Бреслин се предаде. Твърде късно. Знаеше го. По-голямата част от него бе мъртва. Но евотоникът, който му бяха инжектирали, му даде сили да се надигне и да произнесе няколко думи:

— Картата… — прошепна той. Компютърът видимо се поколеба.

— Какво искаш да кажеш?

Бреслин отвори очи към един свят, който вече не бе негов.

— Територията е картата — каза той.

— Но коя карта? — попита компютърът. Бреслин не отговори веднага. Може би въпросът не бе стигнал до съзнанието му. След доста време прошепна, на един дъх:

— Територията е проекция на картата. Ако се унищожи картата…

Нещо избухна в мозъка на Бреслин. Клепачите му бавно се спуснаха над втренчените очи. Въпреки това довърши с много тих глас (защото евотоникът все още действаше):

— … изчезва и територията!

Гласът на компютъра премина в писък и последният въпрос беше вик:

— Но коя територия? Но коя тер…

Залязващото слънце светеше между дъга от сиви облаци и виолетовия хоризонт. Полегатите, съвсем бледи лъчи осветяваха първите къщи на селото… За да убие времето, Брес мечтаеше за приятелката си Енеиди.

© 1975 Мишел Жори

© 1990 Георги Ангелов, превод от френски

Michel Jeury

1975

Сканиране, разпознаване и редакция: Xesiona, 2008

Последна редакция: NomaD, 2008

Издание:

Мишел Жори. Жълтият прах на времето. Разкази

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1990

Преводач: Георги Ангелов

Рецензент: Ася Къдрева

Редактор: Светлана Иларионова

Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Рисунка на корицата: Текла Алексиева

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Пламен Антонов

Коректори: Янка Енчева, Паунка Камбурова

Френска, I издание

Дадена за набор на 4.II.1990 г.

Подписана за печат на 30.VI.1990 г.

Излязла от печат: месец юли 1990 г.

Изд. № 2309. Формат 70×100/32

Печ. коли 19,50. Изд. коли 12,62. УИК 14,11

ЕКП 95366 5637-248-90

Държавна печатница „Георги Димитров“, София

Michel Jeury. La fête du changement, 1975

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/9494)

Последна редакция: 2008-11-18 14:30:00