Мишел Жори - Но коя територия?

Освен ако не ме убият веднага…

— Вижте какво — каза комисарят, — вие сте просто един млад глупак.

Запали цигара и прокара пожълтял пръст между гърдите си, през деколтето на туниката.

— И се дръжте добре. Дръпнете ръцете си оттам. И други съм виждала… Млад глупак — нито повече, нито по-малко. Твърде сте наивен, за да бъдете опасен. Въпреки че в себе си носите най-забраненото нещо на света. Знаете ли това? И не се опитвайте да лъжете. Искреността е единственият ви шанс да се измъкнете.

Охраната се бе оттеглила. Брес стоеше пред комисаря. Не му бяха върнали дрехите, но той посвикна с голотата и малко се отпусна.

— Знам. Аз…

— Какво вие?

Жената се изправи и впи в него зеления си поглед. Брес потръпна. Нозете на Бетина…

— Аз не…

— Противно на твърдението на един философ от XX век, картата е почти територията, Бреслин Делатика. Тя е едновременно макет и магическо пресъздаване на територията. Няма Държава без карти. Няма организирана армия, няма големи войни, няма тоталитарна власт, няма разклонена администрация… Такава е цената на нашата свобода, на нашето спокойствие, на нашето щастие. Това парче хартия, с което вие невинно се разхождате, е истински заразен вирус. Смъртоносен вирус за нашата цивилизация. Всеобщият антинационалистически едикт, който превърна нашата епоха в най-разумната, най-мирната и най-щастливата в цялата позната история, се основава на пълната забрана на картите и плановете на територии. Едно такова парче хартия е в зародиш връщане към нациите, държавите, към големите регионални или държавни федерации. Връщане към едно минало, което познаваме много добре, със съпровождащите го нещастия и срам: потисничеството, отчуждението, войната… Знаете ли това, Бреслин Делатика?

ТУК ИНТЕРУНИВЕРСИТЕТ ЦЕНТЪР ДИЕПОЛИ БРЕСЛИН ДЕЛАТИКА ТЕМА КАРТАТА И ТЕРИТОРИЯТА КОД АРИСТАРХ ГАЛИЛЕЙ КОРЖИБСКИ ЧУВАТЕ ЛИ МЕ?

Чувам ви.

УВЕДОМЯВАМ ВИ ЧЕ ВИ ОСТАВАТ САМО ТРИ МИНУТИ СУБЕКТИВНО ВРЕМЕ ЗА ДА ПРЕДСТАВИТЕ ВАШЕТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ И ВАШЕТО РАЗРЕШЕНИЕ ПОТВЪРДЕТЕ ПРИЕМАНЕ.

Заключение извършено. Разрешение след няколко секунди.

БЛАГОДАРЯ. ДО СКОРО ВИЖДАНЕ.

Брес се усмихваше. Бяха му върнали зелената пелерина. Жената-комисар с рижите коси и студения поглед се бе прислонила зад бюрото си.

— Знам — каза Брес.

Пристъпи напред и взе картата от бюрото.

— Картата е територията — произнесе той бавно. — Скъсвам картата…

Хартията се разкъса със сух, почти металичен звук. — … и територията изчезва.

Територията изчезна. Настъпи продължителна тишина.

БРЕСЛИН ДЕЛАТИКА КОД АРИСТАРХ ГАЛИЛЕЙ КОРЖИБСКИ ИНТЕРУНИВЕРСИТЕТ ЦЕНТЪР ДИЕПОЛИ ВИ ПРИСЪЖДА ТИТЛАТА ДОКТОР ПО ПРИЛОЖНА СОЦИОЛОГИЯ С ПОХВАЛА.

— Скъпи, ти беше чудесен — каза Бетина.

— Гледа ли прожекцията от край до край?

— Разбира се, скъпи, повече от четири часа.

— И хареса ли ти?

— Е, не всичко. Не ми хареса епизодът с Енеиди. Питам се какво прави там тази малка проститутка!

— Приложната социология се прилага и към проститутките!

— Но не както и в дисертацията ти.

— Признавам, че наблегнах на този момент. Но според правилата трябва да се явявам на сцената именно със собствените си проблеми.

— Ти имаш ли проблеми, скъпи?

— Ами, а…

— И каква връзка има с Енеиди?

— Любов моя, само ти имаш значение за мен. Впрочем Енеиди много прилича на теб.

— Но после тя те предаде.

— Това беше хитрината на изложението. Трябваше да ме хванат с картата…

— О, сигурна съм, че това отговаряше на нещо в теб. Някакъв страх. Може би дори желание.

— Перверзно!

— Да, перверзно желание.

— Като каза желание… Бетина, любов моя, тази вечер?

— Добре, скъпи. Тази вечер.

Краката на Бетина, коленете на Бетина, бедрата на Бетина, коремът на Бетина, гърдите на Бетина… вече няма да са тъжните видения на моята самота. Представите за Бетина няма да са вече картите на моето желание, а територията на моето удоволствие.

Доктор по приложна социология — все пак не е зле. Особено като се има предвид, че темата на моята дисертация беше важна и трудна. Успях да кажа горе-долу всичко, което исках да кажа, без да се разкривам. Поне така се надявам… И те нищо не заподозряха, защото ми дадоха титлата без никакви спорове. Прожекционната дисертация беше най-трудна за мен, в смисъл че можех неволно, несъзнателно дори, да изложа детайли, които щяха да издадат моите истински мисли. Моята малка утопия им хареса именно защото не бе много сериозна. Поне привидно. Интеруниверситетът обича подобни шеги. Бях предупреден. Нашите учители — хора, машини или господ знае какво — са толкова щастливи, когато показват либерализма си! Сатира на университета в прожекционна дисертация по социология — компютрите се облажиха, ако мога така да се изразя. И всичко това — напълно безобидно. Поне те така мислеха. Напразно се смятат да толкова хитри — не разбраха, че наистина говоря за нашето общество, за нашия свят. Страшен риск поех и признавам, че изпитвам облекчение. Но все пак сигурен съм, че те се чувстват непобедими. Мисълта, че може да се изкара на бял свят потисническата система за Интер, никога не би хрумнала на един компютър, бил той от Университета, от психиатрията, или от сигурността…