Александър Солженицин - Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)

А. Солженицин

Братя Медведеви изразяват вярата си, че реформите в СССР могат да се проведат само отвътре, и то отгоре, и че западното обществено мнение почти не може да помогне при това. Сахаров изразява мнение, че само натискът отдолу и отвън може да бъде ефективен. Чуха се упреци, че той и Вие сте се обръщали към западни правителства и реакционни кръгове на Запад. Какво ще кажете за това?

Лично аз никога не съм се обръщал нито към чужди правителства, нито към парламенти, нито към чуждестранни политически кръгове. А Сахаров, доколкото зная, един-единствен път се е обръщал към американския Сенат и веднъж, по косвен начин, към правителствата от Западна Европа. Вярно е, това не е адрес и път за нас. Ние сме се обръщали към световната общественост, към дейците на културата. Тяхната подкрепа е безценна за нас, винаги е ефективна, винаги помага. И двамата сме живи и здрави досега само благодарение на нея. Но и тя не може да бъде безкрайна и ние не смеем да злоупотребяваме с призиви за подобна подкрепа: всички страни си имат свои грижи и не са длъжни постоянно да се занимават с нашите.

Ала е съвсем смехотворно предложението на Рой Медведев в неговата недодялана статия, почти легална по своята скучност: да се обръщаме за помощ към западните комунистически кръгове — към онези, които нямаха желанието и усърдието да защитят дори делото на комунизма в Чехословакия, — та нас ли ще защитават? (Гомулка и Улбрихт нахокаха Хрушчов заради публикуването на „Иван Денисович“.)

Братя Медведеви предлагат търпеливо, на колене да чакаме, докато нейде „горе“ някакви митични „леви“, които никой не познава и не назовава, вземат връх над някакви „десни“, или пък израсне „ново поколение ръководители“, а всички ние, живеещите, всички ние, живите, трябва какво? — „да развиваме марксизма“, нищо че засега ни хвърлят по затворите, нищо че „временно“ терорът се е засилил. Чиста идиотщина.

Не е ли по-нормално за нас да се обръщаме към нашето правителство, към нашите вождове, ако предположим, ако допуснем, че те не са съвсем безразлични към съдбата на народа, от който са техните корени? Такива писма са писани неведнъж — от Григоренко, Сахаров, от мен, от стотици хора, писма с конструктивни предложения за изход от усложненията и опасностите за нашата страна, — но те никога не са били приемани дори за обсъждане, отговори не е имало, само репресивни.

И остава нашето право и нашият пряк път — да се обръщаме към своите читатели, към своите съотечественици и особено към нашата младеж. И ако тя, след като научи и разбере всичко, не ни подкрепи, то ще е вече от недостиг на мъжество. Тогава значи и тя, и ние сме заслужили жалката си участ и няма от какво да се оплакваме — освен от своето вътрешно робство.

Но по какъв начин Вашите съотечественици, Вашата младеж могат да Ви подкрепят?

С никакви физически действия, чисто и просто с отричане от лъжата, с лично неучастие в лъжата. Всеки да престане да помага на лъжата решително навсякъде, където я вижда: дали ще го принуждават да говори, да пише, да цитира или подписва, или само да гласува, или само да чете. У нас лъжата се превърна не просто в нравствена категория, но и в държавна опора. Отхвърляйки лъжата, ние извършваме не политическа, не подлежаща на съдебно преследване, а нравствена постъпка, — но това веднага би дало отражение върху целия ни живот.

ТАСС заявява, че излизането на Вашата книга „Архипелагът ГУЛАГ“ създава опасност от връщане на атмосферата на студената война и нанася вреда на разведряването в отношенията между Изтока и Запада.

Вреда на мира и на добрите отношения между хората и народите нанася не онзи, който разказва за извършените престъпления, а онзи, който ги е вършил или ги върши. Личното, общественото и националното разкаяние винаги само пречистват атмосферата. Ако признаем открито своето страшно минало и го осъдим сурово, не с празни приказки — това само ще укрепи по целия свят доверието в нашата страна.

Вашата нова книга няма да бъде отпечатана тук, но много руснаци ще я чуят по радиото. Как си представяте тяхната реакция, особено реакцията на младото поколение, което знае малко за събитията, описани от Вас?

Дали ще я чуят по радиото, не се знае. Вече заглушават „Архипелагът ГУЛАГ“ по „Дойче веле“. Но въпреки това истината ще стигне до хората, ще се разбере. Цели десетилетия тя беше така укривана, че появяването й в нейния цялостен вид разтърсва всеки незапознат — но и възпитава сърцето му, дава му светлина и сила за бъдещето.