Александър Солженицин - Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)

Влизането на СССР в Световната конвенция по авторските права ни позволява да предположим, че сега правата на писателите от нашата страна са защитени от самоволни публикации. Предполагайки тъкмо това, авторът пуска този откъс в самиздат.

Септември 1973

28 октомври 1973 г.

Драги Андрей Дмитриевич!

Отсъствах от града, когато се научих за нападението срещу Вас, и затуй Ви пиша едва сега.

Все пак ниско е паднала нашата страна в очите на арабите, щом те нямат основания да зачитат националната ни чест. Само това ни липсваше: и арабският тероризъм да „коригира“ руската история.

Но аз твърдя, че в нашето отечество при наличието на тотално следене и подслушване, каквито са установени над Вас, такова покушение е невъзможно без знанието и поощрението на властите. Ако то е било независимо и нежелателно за властите, на многобройните щатове не би им струвало нищо да го пресекат преди започването му и за час и половина или веднага след извършването му да арестуват престъпниците. Щяха ли те да посмеят да шавнат у нас, ако не са получили разрешение?! — нелепо е дори да си го помисли човек, който е запознат с нашите условия.

Но това е съвсем нов похват. На свободното слово и на свободния човек — какво да противопоставиш. С аргументи не разполагаш, ракетите са неприложими, решетката накърнява реномето ти, остава наемният убиец.

Ако някой ден Ви нанесат този удар, а аз съм още жив, уверявам Ви, че с остатъка от перото и живота си ще направя каквото мога, та убийците да не спечелят, а да загубят.

Крепко Ви прегръщам!

Драги Андрей Дмитриевич!

Възхищавам се от Вашата твърдост и непоклатимост. В повечето случаи се учудвам как ние с Вас, без да се срещаме, без да се съветваме, без да се наговаряме, говорим и постъпваме почти строго успоредно (а така става, защото това произтича от същинското положение на нещата).

Но сега чух за Вашето обръщение към американския Конгрес — и съм огорчен. Ако правилно са предадени думите Ви, подкрепяте само поправката на Джексън, която беше напълно уместна преди половин година и дори преди 3 месеца, но сега ми изглежда вече съвсем слаба. След кампанията през август-септември срещу нас в Конгреса съществуват по-определени мнения (например председателят на бюджетната комисия на Камарата на представителите Милз, много влиятелно лице): да не се предоставят търговски облаги на страни, където липсват гаранции за човешките права (и това той го е формулирал специално за да защити Вас и мен). Разработват се мероприятия как да бъде постигнато това (кратки срокове на споразуменията, постоянни доклади пред Конгреса за състоянието на човешките права в съответната страна). И изневиделица — днешното Ви изказване, по-точно — отказване и стесняване без каквато и да било нужда? Андрей Дмитриевич, драги мой, нима правото на емиграция (фактически — на бягство) е по-важно от правата на постоянен всеобщ живот по места? правата на известен брой хиляди са по-важни от правата на много милиони? Правото на емиграция е частен случай от всички общи права. Моля Ви убедително: не свеждайте въпроса до емиграцията, не я акцентирайте на първо място над всичко — по този начин изгаряте почвата под собствените си крака.

Прегръщам Ви с обич!

Ваш

А. Солженицин

Ако ще си говорим за свободите — не би ли била най-първата руска свобода: от крепостното право, от закрепостяването на селячеството от паспортния режим?

Ако съществуват всички свободи, ще има и свобода на емигриране

като частен случай.

Не се съмнявам, че подтик за сегашното изключване на писателката Лидия Чуковская от съюза, за този гавраджийски спектакъл, когато една дузина охранени преуспяващи мъже са разигравали ролите си пред сляпа сърдечноболна, която не виждала дори лицата им, в заключена стая, където не бил допуснат никой от съпровождалите Чуковская, — същински подтик и цел е било желанието да й отмъстят, задето тя ми даде възможност да работя в переделкинската й вила. И да сплашат други, които биха се престрашили да последват примера й. Известно е как преди три години непрекъснато и жестоко преследваха Ростропович. В процеса на хайката не ще се спрат и да съсипят постоянно посещавания от тълпи екскурзианти музей на Корней Чуковски.

Но докато има такива честни безстрашни хора като Лидия Чуковская, мой стар приятел, без страх от вълчата глутница и дюдюкането на вестниците, — руската култура няма да угасне и без официозното й признание.