Александър Солженицин - Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)

В нашия двор стои вехтият ижевски „Москвич“ на семейството ни. Около него нощуват несравнимо по-хубави коли, но някакви странни „похитители“ всеки път посягат именно на тази. Два пъти претърпяха неуспех, веднъж умишлено я повредиха, веднъж я отвлякоха чак в Грузия. И макар че милицията откри колата и като че ли и автоджамбазите, никакъв съдебен процес срещу тях не бе проведен. Не само аз, а и познатите ми са отрупани с оскърбителни анонимни писма. Преди неотдавнашните общински избори един агитатор (от „блока на комунистите и безпартийните“) заявил на жена ми, без да се крие: „Такива трябва да се удушават!“ Редакторът на списание „Октябрь“ Зверев на публични лекции в институтите по Вирусология и Имунология на Академията на науките заявил, че съм „член на изпълнителния комитет на ционистите.“ Наивно му възразили: „Но във вестниците писаха, че Солженицин бил от помешнически произход.“ Находчивият октябрист отговорил на всеослушание: „Тогава така е трябвало да пишат. А сега трябва да смятаме Солженицин за евреин.“ Пощенската цензура не пусна нито една вестникарска западна рецензия за „Август“ от многобройните изпратени ми от моя адвокат г-н Хееб. По такъв начин съм лишен от възможността да разбера как е посрещната книгата ми на Запад. Министърът на външната търговия Патоличев отказа правото ми да получа сумата от Нобеловата награда и ме принуждават да я дискриминирам, да я призная за „подарък от частно лице“ (което на всичко отгоре дава право на държавата да конфискува една трета от гневно охулената награда). КГБ час по час ми изпраща по трети лица пряк ултиматум: да се измитам в чужбина, в противен случай ще ме скапят в лагер и именно в Колима.

Във връзка с това, че не са Ви дали адресна регистрация при Вашето семейство, къде живеете?

Зимно време нямам друго място за живеене освен жилището на моето семейство, естественото място за всеки човек. И занапред ще живея тук все едно ще ми дадат ли регистрация или не. Нека безсрамниците дойдат да ме изселват, това ще бъде достойна реклама на нашия прогресивен строй.

(Тук се печата началото на интервюто. Останалата част е поместена в тома с публицистика — Събр. съч., Париж, ИМКА-прес, т. Х, с. 18–30)

31 август 1973 г.

В предишното си писмо, което сте получили на 3 юли, нали предупреждавах, че сюжетът с бандитите е твърде ясен, че е по-благоразумно да се прекрати. С третото си писмо, и то толкова злобно, Вашето ведомство ме принуди да дам интервю.

Ако видите Иван Павлович Абрамов, (Заместник-началник на Пето управление на КГБ, генералът, който се занимаваше с различномислието.) съобщете му, моля Ви, това.

28 септември 1973 г.

Във вестника Ви от 12 септември в статията на М. Максимов „След прозрението“ лъжливо ми е приписан цитат: бил съм нарекъл Якир „алкохолик, който се продал за допълнителни сто грама“. Тия думи никога не съм ги нито казвал, нито писал, за Якир се изказах единствен път в интервюто си от 23 август 73 година, този текст Ви е известен.

Всичко, което вестникът Ви досега плямпаше и плямпа за мен, тежи на Вашата съвест. Но тук забелязвам нов похват — клеветите ме, като приписвате пак на мен лъжливи цитати. Ще се видя принуден да пресека този похват. Ако в следващите няколко броя Вашият вестник или М. Максимов не заявят, че е допусната грешка, па макар и „техническа“, ще се видя принуден да направя публично достояние формите и методите на Вашата клевета.

Както заяви Солженицин, в края на август в Ленинград КГБ конфискувал машиописен екземпляр от книгата на Солженицин „Архипелагът ГУЛАГ“ — многотомно изследване за съветските лагери през периода 1918–1956, съдържащо само действителни факти, места и имена на още живи хора (над двеста души). Авторът се опасява, че сега ще се започне преследване на всеки от тях, задето са разказали за мъките си в сталинските лагери още преди 10 години.

Сведения за мястото, където се пазела книгата, съобщила Елизавета Воронянская, която била разпитвана в КГБ непрекъснато 5 денонощия. Когато се прибрала вкъщи, тя се обесила.

ОТ АВТОРА