Уолтър Скот - Ричард Лъвското сърце

— Благодаря на Ваше величество за посрещането, което ми е още повече приятно, понеже скоро ще можем да се сбием и да натупаме врага, както трябва. И все пак не пречи да узная с какви сили разполага сега Ваше величество. Освен това съм донесъл и някои новини от Аскалон.

— Какво си магаре, сър Томас! — възкликна кралят. — Сега по̀ подобава да послушаме в твоя чест малко музика и песните на нашия велик менестрел Блондел дьо Нел!

— И все пак преди това искам Ваше величество да чуе моя отчет — настоя Томас де Уо. — Пристигнах отдалеч и ми се иска да поспя, а не да си плакна ушите с музика.

— Твоите уши не са наистина за музика, за тях най-добрият звук е зовът на ловджийския рог, а не сладките песни. Слушай, Томас, различаваш ли пеенето на Блондел от магарешки рев?

— Не съм сигурен, господарю — отвърна Томас. — Да не говорим за Блондел, който е благородник и сигурно е много надарен, но все пак, да си призная, когато слушам друг менестрел, винаги се сещам за магаретата.

— Уж си възпитан човек — рече кралят — можеше да направиш изключение — поне за мен, нали и аз обичам да пея рицарски песни. Пък и аз съм роден благородник.

— Ваше величество не бива да забравя, че в мое лице си има работа с магаре — усмихнат му напомни де Уо.

— Прав си, прав си — съгласи се кралят. — Но все пак колко си инатлив! Хайде, ела насам, магаре такова. Човек трябва да те разтовари, за да си отпочинеш час по-скоро. Няма защо да хабим музиката заради теб, а ти, Солсбъри, иди при нашата кралица и й съобщи, че заедно с де Уо е пристигнал и Блондел и носи куп нови песни. Кажи й да дойде веднага. Да не забрави да доведе и братовчедката Едит Плантагенет. — Кралят изгледа нубиеца с многозначителния израз, който се изписваше върху лицето му всеки път, когато той хвърлеше поглед към чернокожия роб.

— О, и немият ни пратеник се върнал! Застани зад гърба на сър Невил, робе, и ще чуеш такива звуци, че ще благодариш на Бога, задето те е поразил с немота, а не с глухота.

Ричард обърна гръб на всички останали и като впери поглед в де Уо, започна да изслушва военните съобщения на барона.

Когато аудиенцията на лорд Джилсланд приключи, слугата съобщи, че кралицата и нейната свита се приближава към шатрата.

— Донесете вино! — извика кралят. — Старото отлежало кипърско вино, което взехме при атаката на Фамагуста. Да пием за здравето на дебелия лорд Джилсланд, джентълмени! Никой владетел не е имал по-грижлив и верен поданик.

— Много се радвам — отбеляза сър Томас, — че Ваше величество смята магарето за полезно.

— Май още не можеш да преглътнеш шегата ми за магарешкия инат? — засмя се Ричард. — Хайде, прокарай я с тази чаша, за да не ти засяда повече на гърлото. И ще ти кажа, че ти си боец като мен и трябва взаимно да понасяме шегите си, както понасяме и ударите си по време на турнирите. Кълна се в Бога, на последния турнир ти ме удари с копието толкова здраво, колкото и аз тебе! Между двама ви с Блондел разликата е: ти си само мой приятел и може да се каже, мой ученик във военното изкуство. Блондел пък е мой учител в музиката и менестрелското изкуство. На теб позволявам волността на близкото приятелство, а към него се отнасям с почит като към даровит учител, който е много по-велик от мен в своето изкуство. Затова не ми се сърди, приятелю, а остани да послушаш музика.

— Толкова се радвам да видя Ваше величество весел, че, кълна се в Бога — рече лорд Джилсланд, — готов съм да слушам Блондел, докато той изпее целия романс за крал Артур, а нали този романс се пее три дни!

— Е, няма чак дотам да изпитвам твоето търпение — успокои го кралят. — Но я виж, факлоносците на моята съпруга са вече наблизо. Побързай да посрещнеш кралицата си, де Уо, за да заслужиш нейното милостиво внимание. О, закъснял си, Невил вече те изпревари.

— Е, да, но той никога не бърза да ме изпревари в боя — промърмори де Уо.

— В бой никой изобщо не може да те изпревари, скъпи Том Джилсланд — каза кралят. — Само на мен се е случвало да изляза по-напред от теб, но рядко.

— Да бъдем справедливи и към хората в нещастие — възрази де Уо, — веднъж ме изпревари и клетият рицар на Спящия леопард. Той е по-млад от мен и по-лек, затова…

— Млъкни! — остро го прекъсна Ричард. — Нито дума за него!

Ричард също пристъпи напред да посрещне своята съпруга. Беренхария прекрасно знаеше, че мъжът й също толкова страстно обича музиката и пеенето, както и бойната слава. Затова тя се постара да изрази най-топло внимание към Блондел. Едит също поздрави кратко Блондел и нейните искрени думи му направиха силно впечатление.