Уолтър Скот - Ричард Лъвското сърце

— Да идем в моята шатра — предложи австрийският владетел. — Там ще поговорим спокойно на чаша вино.

Когато крал Ричард се завърна в шатрата си, веднага нареди да повикат нубиеца. Черният младеж влезе с обичайните изяви на почтителност, поклони се до земята и застана в позата на роб, който очаква заповеди от господаря си. Огромно щастие за него беше, че робът трябва да стои с наведени очи, защото едва ли би издържал проницателния поглед, който Ричард бе впил в него.

— Добър ловец си — каза кралят след продължителна пауза. — Толкова добре издебна и докопа своя дивеч, сякаш са те обучавали божествени ловци. Но още не сме приключили случая. Трябва да се върнеш в лагера на султана и да му отнесеш едно писмо. В това писмо го моля да избере място за рицарския двубой и ако пожелае, заедно с мен да присъства на него. Как мислиш, дали султанът не би успял да намери в своя лагер юнак, който от любов към истината и за своя слава да излезе на бой срещу Монфератския предател?

Нубиецът вдигна очи и ги впери в краля. Погледът му искреше от възторг и от войнствен плам. Сетне той обърна поглед към небето, сякаш за да изрази горещата си благодарност към Бога, и в очите му блеснаха сълзи. После наведе глава като искаше да покаже, че е готов да изпълни желанието на краля и зае обичайната си послушна и внимателна поза.

— Добре — продължи кралят, — виждам, че си готов да ми услужиш. Трябва да призная, че за подобни работи слуга като теб е незаменим, тъй като поради твоята немота нито можеш да спориш с мен, нито да искаш разяснения защо съм решил така или иначе. Ако на твое място беше някой англичанин, щеше упорито да ме съветва да пратя за участие в двубоя някой опитен боец от моята свита — нали те всичките, като се почне от брат ми Солсбъри, горят от желание да се сразят заради мен. А ако на твое място беше някой бъбрив французин, щеше да ме разпитва защо именно ще търся рицар в лагера на неверниците. Но ти, мой безмълвни приятелю, ще изпълниш поръчението ми, без да питаш за нищо и без да ме мъчиш да разбереш същността на работата. За теб да чуеш — значи да се подчиниш.

На тази реч нубиецът отговори с поклон и падане на колене.

— А сега да минем към друг въпрос — бързо изрече кралят. — Видя ли Едит Плантагенет?

Немият погледна Ричард и сякаш понечи да каже нещо. Устните му дори започнаха да произнасят отрицателен отговор, но той се опомни и неуспелият опит свърши с неясни звуци.

— Така ли! — проточи кралят. — Достатъчно е, както изглежда, да се произнесе името на девойка, толкова прекрасна, колкото е моята братовчедка, за да се възвърне говорът на ням човек. Ами ако тя го погледне — какво ли чудо може да направи нейният поглед! Да опитаме, приятелю мой. Ти ще видиш тази първа красавица на нашата свита и ще изпълниш поръчението на султана.

Нов благодарен поглед, нов поклон. Когато нубиецът отново се изправи смирено пред краля, той постави ръката си върху рамото му и строго, важно продължи:

— Смятам за необходимо да те предупредя, мой чернокожи посланико — ако почувстваш, че благотворното въздействие на дамата, която след малко ще видиш, е на път да развърже възлите, сковаващи езика ти и освобождаващи го в белоснежните стени на неговия дворец, както се изразява султанът, не нарушавай мълчанието си и не произнасяй дори думица в нейно присъствие, дори и способността да говориш вълшебно да се е възвърнала при теб. В противен случай ще заповядам да ти изтръгнат езика от корен, а зъбите ти, които изграждат белоснежния му дворец, да ги извадят един по един. Затова бъди разумен и пази мълчание.

Щом кралят свали тежката си ръка от рамото на нубиеца, робът наклони глава и допря пръсти до устните си в знак на мълчание и подчинение.

Но Ричард отново отпусна ръка върху рамото му, този път по-леко, и добави:

— Давам ти това нареждане като на роб. Ако ти беше рицар и джентълмен, щях да поискам от теб да дадеш честната си дума, че ще мълчиш. Това е задължителното условие на моето доверие към теб.

Нубиецът се изправи гордо, погледна смело краля и допря длан до сърцето си.

Ричард повика своя приближен придворен.

— Вземи този роб, сър Невил — каза той, — и го заведи в шатрата на моята съпруга. Предай й, че съм му разрешил да се срещне — при това насаме — с братовчедката ми Едит. Възложено му е да й предаде нещо. Ти можеш да му покажеш пътя, ако това се наложи. Впрочем сигурно си забелязал, че той бързо се ориентира в нашия лагер. А ти, приятелю — обърна се Ричард към нубиеца, — изпълни бързо поръчението си и те чакам да се върнеш тук след половин час.