Уолтър Скот - Ричард Лъвското сърце

— Мой доблестни братко — отвърна Ричард. — Спомни си, че всевишният е дал кучето на човека, за да участва в неговите радости и скърби, да бъде негов другар. Кучето е умно почти колкото човека, само дето не може да говори, нито да лъже. Кучето не греши, то винаги е справедливо в своята омраза или вярност. Неведнъж се е случвало, че по указанието на куче на ешафода да отиват убийци или разбойници, а хората в такива случаи са казвали, че кучето следва указанието Божие. В твоята страна, братко мой, спорът щеше тържествено да бъде решен чрез двубой между човека и кучето.

— Да, наистина се състоя такъв двубой в моята страна, кралю, братко мой — потвърди Филип, — но то беше много отдавна и в случая не можем да се осланяме на този пример. Ние не можем да накараме един знатен владетел да се бори с куче, защото подобен двубой би бил срамен за всички нас.

— Не съм искал такова нещо — каза крал Ричард, — при това ще е подло да рискуваме живота на прекрасното куче в двубой с такъв лицемер като Конрад. Но ето моята ръкавица. Извиквам го на двубой и с това потвърждавам обвинението, което отправих. В края на краищата един крал в никакъв случай не е по-незначителен от един маркиз.

— Кралят — възвести френският владетел — е толкова по-високо от маркиза, колкото по-високо се намира човекът над кучето. Крал Ричарде! Не можем да допуснем този двубой, защото ти си вождът на нашата войска, мечът и щитът на християнския свят.

— Господари и барони! — започна Конрад. — Не приемам предизвикателството на крал Ричард. Той е избран за наш вожд във войната срещу сарацините и ако може със спокойна съвест да вика на двубой свой съюзник по толкова незначителен повод, аз във всеки случай не мога да си навлека упреци, че съм посегнал на вожда на християнската войска. Затова съм готов да се бия срещу всеки друг, който подкрепя това лъжливо обвинение, да браня честта си в двубой и да докажа, че моят обвинител е долен лъжец.

— Филипе френски — отвърна Ричард Лъвското сърце. — Моите думи никога не се разминават с мислите ми. Обвинявам Конрад, че в нощния мрак е откраднал символа на английската чест като подъл крадец. Поддържам своето обвинение. Не се съмнявам, че когато настъпи определеният ден, ще се намери храбър рицар, готов да се срази с крадеца, щом Конрад не желае да се бие срещу мен.

— Тъй като така или иначе се оказах в ролята на посредник в тази работа — рече Филип френски, — определям за двубоя петия ден от днес нататък. Двубоят трябва да се състои според рицарските обичаи. Ричард Английски ще участва чрез свой представител, като поддържа обвиненията си, а Конрад, маркиз Монфератски, ще участва като ответник. Но не зная къде да намерим място за такъв двубой. Не бива да го провеждаме близо до нашия лагер, тъй като войниците могат да подкрепят едната или другата страна и да се сбият.

— Добре ще е да се обърнем към великодушния Саладин — даде съвет Ричард. — Макар да е езичник, не познавам никой рицар, който да е изпълнен с такова благородство и на чиято дума да може да се разчита толкова непоколебимо. Предлагам това заради тези, които се страхуват от лоши последици. Що се отнася до мен, за мен бойното поле е там, където виждам врага си.

— Така да бъде — заключи Филип. — Ще съобщим за нашето предложение на Саладин, макар че така ще признаем пред него вътрешните си раздори, които е най-уместно да не изнасяме вън от лагера, стига това да беше възможно. Обявявам за закрито това заседание на съвета и моля всички вас като християни и като рицари да не допускате повече разпри, а да оставим този спор да бъде решен от Божия съд. Нека всеки от нас се помоли победата да бъде дарена на тогова, на чиято страна е истината. Да се изпълни Неговата воля!

— Амин, амин! — отекна от всички страни.

— Надяваш ли се да победиш в боя? — обърна се тамплиерът към Конрад.

— Изобщо не се съмнявай в мен — отвърна Конрад. — Наистина никак не ми се ще да опитам желязната ръка на крал Ричард и не се срамувам да си призная, че сторих всичко възможно да избегна двубоя именно срещу него. Но в цялата му войска няма нито един човек, включително и неговият брат, срещу когото се страхувам да се бия.

— Добре, че си толкова сигурен в себе си — одобри думите му тамплиерът. — В дадения случай ноктите на кучето помогнаха този съюз да се разпадне доста повече от твоите измислици и от ханджара на чарегита.

— Какво да се прави! — подхвана маркиз Монфератски. — Време беше този съюз да се разпадне и да се приберем по домовете си. Нали всичките свади ги създава крал Ричард, който, вместо да ни води срещу сарацините, все търси повод да се бие срещу нас самите! — патетично заяви маркизът, като думите му бяха предназначени за току-що присъединилия се към двамата австрийски ерцхерцог.