Уолтър Скот - Ричард Лъвското сърце

„Разобличен съм — рече си мнимият нубиец, който със сведен поглед и със скромно допрени длани следваше Невил, бързо крачещ към шатрата на кралица Беренхария, — крал Ричард безспорно е наясно кой съм. И все пак не ми се струва, че изпитва силен гняв към мен. Ако правилно съм разбрал думите му — а не е възможно да съм ги разбрал погрешно, — той ми предоставя прекрасен случай да възстанови честта си в бой срещу този лъжец, маркиза. Но какво означава това разрешение да се видя с нея? С нея, която вече нямах надежда да видя когато и да било? Нали моята привързаност към Едит винаги поражда гняв в душата му! Но Ричард, когато не е под влияние на бесните си страсти, е великодушен и дълбоко благороден. По същия начин ще действам и аз спрямо него. Ще постъпвам точно според заповедите му. Нали той ми даде толкова прекрасна възможност да възстановя опетнената си чест, затова трябва безпрекословно да му се подчинявам. И все пак — намесваше се гордостта на рицаря — Ричард Лъвското сърце би трябвало да разбира моите чувства. Биваше ли точно аз да предам султанското послание на неговата братовчедка? И да застана пред нея, облечен като роб… Какво да се прави, нали в момента наистина съм роб и гербът ми е опетнен! И все пак съм му благодарен, че ми даде тази възможност по-добре да опозная и него, и моята възлюбена“.

Когато стигна до това заключение, двамата с Невил вече се бяха озовали пред шатрата на кралицата.

Стражите веднага ги пропуснаха и Невил, като остави нубиеца в малкото предверие, веднага влезе в следващото помещение, служещо за приемна. Държанието му никак не приличаше на възгрубата прямота на де Уо, за когото Ричард беше всичко, а останалите от свитата, включително и Беренхария — нищо. Съобщението му беше посрещнато с весел смях.

— А как изглежда този нубийски роб, когото султанът е пратил тук като свой посланик? Нали е негър? — извика женски глас и нубиецът веднага го позна — беше на Беренхария. — Той е с черна кожа, къдрав като овен и със сплескан нос, с дебели устни, нали, Невил? Мили Невил, ти винаги си разнообразявал живота на клетите жени, затворени в този лагер. Толкова много турци и маври съм видяла, но нито един негър досега. На всичкото отгоре той е ням, нали?

— Да, Ваше величество — отвърна рицарят.

— Добре си живеят източните жени — каза Беренхария. — Служат им хора, пред които те могат да говорят всичко и които нищо няма да раздрънкат. А в нашия лагер, както казва прелатът от манастира на свети Юда, дори птичките небесни разказват къде какво се е случило.

— Напълно обяснимо — отбеляза Невил, — Ваше величество забравя, че Ви заобикалят платнени стени.

След тази забележка гласовете станаха съвсем тихи и преминаха в шепот. След малко английският рицар излезе и направи знак на нубиеца да го последва. Невил го заведе в съседната шатра, разположена встрани от тази на кралицата. Една от слугините предаде известие за посещението и след няколко минути нубиецът беше въведен при лейди Едит. Едит отпрати с жест прислужницата и клетият рицар, облечен толкова странно, прегъна коляно пред девойката. Тази покорна поза точно изразяваше смирението, което той изпитваше. Погледът му беше сведен към земята, ръцете — с долепени до гърдите длани като на грешник, очакващ присъдата си. Едит беше наметнала върху изящната си рокля тънко тъмно покривало, което подчертаваше красотата й. В ръка тя държеше светилник, пълен с ароматно масло и излъчващ необичайно ярка светлина.

Едит пристъпи към роба, превил едното си коляно, и доближи светилника до лицето му като по този начин сянката му падаше върху окачената зад него завеса. Най-после тя го заговори. Гласът й беше спокоен, но тъжен.

— Значи сте вие? Нима наистина сте вие, храбри рицарю на Спящия леопард, доблестни сър Кенет от Шотландия? Нима сте вие в тези робски дрехи, заобиколен от хиляди опасности?

Докато слушате гласа на Едит, неочаквано заговорила с него почти състрадателно и нежно, рицарят за малко да произнесе съответния отговор. Ако не беше категоричната заповед на Ричард и обещаното от самия него мълчание, би казал, че гледката пред него и думите, които чува, са достатъчна награда и за пожизненото робство, и за хилядите опасности, които го дебнат на всяка крачка. Но рицарят навреме се овладя и само дълбока, страстна въздишка бе единственият му отговор.

— Сигурна съм, че отгатнах правилно — продължи Едит. — Познах ви, още щом се появихте до дървената кула, в която бях с кралицата при военния преглед. Познах и прекрасната ви хрътка. Дамата, която не може да познае верния си рицар дори в маскарадни дрехи, не е достойна за услугите на такъв доблестен рицар като вас. Говори с Едит Плантагенет и не се страхувай — тя ще съумее да възнагради изпадналия в беда рицар, който я почиташе, служеше и извършваше военни подвизи в нейна чест, когато съдбата му беше благосклонна към него. Още ли мълчиш? Какво ти пречи да говориш — страхът или срамът? Ти не знаеш какво е страх, а що се отнася до срама, нека той сполети хората, виновни за твоето нещастие.