Уолтър Скот - Айвънхоу

— Дете на моята скръб — каза той, — трябвало е да се казваш Бенони вместо Ребека. Защо е необходимо твоята смърт да доведе белите ми коси до гроба и да стигна дотам, че в огорчението си да прокълна бога и да умра!

— Брате — каза равинът силно изненадан, — как може ти, израилтянски баща, да изричаш подобни слова? Надявам се, че дъщеря ти е още жива.

— Тя е жива — отвърна Исак, — но също като Данаил, когото наричали „Белтешазар“, когато е бил в ямата на лъвовете. Тя е пленница на синовете на дявола и ще изпита всичката им жестокост, защото те няма да пощадят нито младостта й, нито красотата й. О! Тя бе корона от зелени палмови чиста на беловласата ми глава. А трябва да повехне за една лош като кратунката на Йона! Дете на моята любов! Дете на моята старост! О, Ребека! Дъщеря на Рахил! Тъмната сянка на смъртта те е обгърнала.

— Но прочети бележката — настоя равинът, — може случайно да намерим начин да я спасим.

— Чети ти, брате — отвърна Исак, — очите ми са потоци от сълзи.

Лекарят прочете следните думи, написани на родния им език:

— „До Исак, сина на Адоникан, когото друговерците наричат Исак от Йорк. Нека постоянно се радваш на спокойствие и на благодат! Татко, аз съм осъдена да умра като магьосница за престъпление, чуждо на душата ми. Татко, ако може да се намери силен мъж, който да се сражава с меч и копие за делото ми, според обичая на назаряните, на арената на Темпълстоу на третия ден от днес, може случайно богът на нашите деди да му даде сила да защити невинната, да защити беззащитната. Но ако това не стане, нека девойките от нашия народ скърбят за мене като за загубена, както скърбят за ударения от ловеца елен, за покосеното от косача цвете. Ето защо виж какво можеш да направиш и дали има надежда за спасение. Един воин назарянин би могъл наистина да вдигне оръжие в моя защита, именно Уилфред, синът на Седрик, когото друговерците наричат Айвънхоу. Но той може да не е още достатъчно силен да понесе тежестта на доспехите си. Все пак прати му вест, татко, защото той е добре гледан всред силните хора на своя народ и тъй като беше мой другар в затвора, може да намери някого да се бие за мен. Кажи му — и то на него, на Уилфред, сина на Седрик, че и да живее, и да умре, Ребека е невинна. И ако бъде волята божия ти да загубиш дъщеря си, не оставай, старче, в тази страна на кръвопролития и жестокости. Иди в Кордова, където брат ти живее в безопасност под закрилата на трона, на трона на Боабдил, сарацинеца. Защото жестокостите на маврите към племето на Яков са по-малко, отколкото жестокостите на назаряните в Англия.“

Исак слушаше сравнително спокойно, докато бен Самуел четеше писмото, но после пак почна по ориенталски шумно и с ръкомахане да изразява скръбта си, раздираше дрехитеси, посипваше главата си с прах и викаше:

— Дъще моя, дъще моя! Плът от плътта ми! Кръв от кръвта ми!

— Все пак не губи кураж — успокояваше го равинът, — скръбта е безполезна. Стегни се, потърси този Уилфред, сина на Седрик. Той може да ти помогне със съвета или със силата си, този момък е добре гледан от Ричард, наречен от назаряните Лъвското сърце, а упорито се говори навред, че той се е върнал. Може Уилфред да успее да получи от него писмо, скрепено с неговия печат, с което да заповяда на тези кръвожадни хора, взели за срам и позор името си от храма господен, да не извършат намисленото от тях злодеяние.

— Ще го потърся — съгласи се Исак, — защото той е добър момък и съчувства на прокуденото еврейско племе. Но той не може да носи доспехите си, а кой друг християнин би се сражавал за подтиснатия ни народ.

— Но ти говориш като човек, който не познава друговерците — каза Равинът. — Със злато ще купиш храбростта им, също както със злато купуваш собствената си безопасност. Не губи кураж и тръгни веднага да подириш Уилфред от Айвънхоу. И аз тръгвам, защото би било голям грях да те оставя в такова тежко положение. Ще отида в Йорк, където са събрани много войници и здрави мъже, и бъди сигурен, че между тях ще намеря някого, готов да се бие за дъщеря ти, защо? то за тях златото е бог и за богатство те залагат и живота си, и земите си. Готов ли си да изплатиш парите, които ще им обещая от твое име?

— Разбира се — каза Исак. — Да бъде благословено небето, че ми даде утешител в нещастието! Но не им давай наведнъж всичко, което искат, защото ще видиш, че този проклет народ има навика винаги да иска килограми, а случва се да се задоволява с грамове. Все пак, нека бъде така, както ти кажеш, защото покрай тая работа не съм с ума си, пък каква полза бих имал от златото си, ако загине любимото ми дете.