Уолтър Скот - Айвънхоу

— Ребека, никаква полза не можеш да извлечеш от показанията на този нещастен рицар, който — това е ясно за всички — не е достатъчно силен да надвие сатаната. Имаш ли още нещо да кажеш?

— Остава ми още една възможност да спася живота си — каза Ребека — дори според вашите собствени жестоки закони. Животът ми е крайно нещастен — поне е нещастен от известно време, — но аз не ще захвърля този дар божи, докато господ ми дава възможност да го защитя. Отхвърлям обвинението и заявявам, че то е лъжливо. Настоявам, че съм невинна и искам да ми се даде право на божи съд 195 195 През XIII век все още имало случаи, когато при липса на други доказателства в съдилищата прибягвали до така наречения „божи съд“, тоест, ако обвиняемият премине през известни изпитания (да пипне нажежено желязо, да бръкне в кипяща вода, да се бие на дуел и пр.), без да пострада, той се смятал за невинен. В основата на „божия съд“ стои религиозното схващане, че истината може да се открие с намесата на бога. Явната несправедливост на този съд, използван и от църквата в борбата с враговете си, е станала причина той да бъде премахнат. — Б. пр. , където ще бъда представена от моя защитник.

— А кой, Ребека, ще вдигне копието си за една магьосница? Кой ще приеме да защищава еврейка?

— Бог ще ми прати закрилник — отвърна Ребека. — Не може да бъде в тази хубава страна, Англия, гостоприемна, щедра и свободна, където толкова хора са готови да излагат живота си в защита на своята чест, да не се намери един, който да се бори за справедливост. Но достатъчно е, че искам божи съд — ето моя залог.

Тя свали бродираната си ръкавица и я хвърли пред Великия магистър с непрестореност и достойнство, които възбудиха у всички изненада и възхищение.

Дори Лукъс Боманоар се трогна от вида и израза на лицето на Ребека. Той по природа не бе жесток, нито пък суров човек. Но покрай безстрастния си нрав и високото си, макар и погрешно чувство за дълг, сърцето му постепенно закоравя от аскетичния му начин на живот, от върховната власт, на която се радваше, и от самовнушеното задължение да потъпква друговерството и да изкоренява ересите. Лицето му загуби обичайния си строг израз, докато гледаше застаналата пред него прекрасна девойка, която сама, без помощта на приятели, проявяваше толкова висок дух и смелост в своята защита. Той се прекръсти два пъти, чудейки се какво бе смекчило по толкова необикновен начин едно сърце, което при други подобни случаи по твърдост приличаше на стоманения му меч. Най-после заговори.

— Девойко, — каза той, — голяма ще е вината ти, ако съжалението, което изпитвам към теб, се дължи на зли чародейни сили. Но аз по-скоро го схващам като естествено разнежване на едно сърце, което скърби, че такова красиво тяло е станало проводник на духовна гибел. Разкай се дъще, признай, че си магьосница, откажи се от лошата си вяра, приеми тази свята емблема и все още има възможност да настъпят за тебе сега и занапред по-добри дни. В някой манастир на най-строгия орден ще имаш време за молитви и подобаващо изкупление и за едно разкаяние, за което е невъзможно човек да съжалява. Стори това и ще останеш жива. Какво е направил за тебе Мойсеевият закон, че да трябва сега да умреш за него?

— Това е законът на моите деди — отвърна Ребека. — Той ми бе връчен сред бури и мълнии на планината Синай, сред огнени пламъци и мъгли. Ако сте християни, вие вярвате, че това е така. А според вас той е отменен. Но моите учители другояче са ме учили.

— Да излезе нашият свещеник — заповяда Боманоар — и да каже на тази упорита безверница…

— Простете, задето ви прекъсвам — спря го Ребека смирено, — но аз съм неука девойка и не умея да водя спорове в защита на вярата си. Но ако такава е божията воля, мога да умра за нея. Моля ви, отговорете на искането ми за защитник, който да излезе на двубой по правилата на божия съд.

— Дайте ми ръкавицата й — рече Боманоар и разглеждайки слабата тъкан и тънките пръсти, добави: — Какъв малък, деликатен залог и каква смъртоносна цел! Ето на, разбираш ли, Ребека, все едно да съпоставиш тази твоя тънка, лека ръкавица с една от нашите тежки стоманени ръкавици. По същия начин може да се съпостави твоето дело с това на Храма, защото ти предизвика на двубой нашия орден.

— Сложете на везните и невинността ми — отвърна Ребека, — и копринената ръкавица ще се окаже по-тежка от желязната.