Уолтър Скот - Айвънхоу

— Как се казваш? — попита той сакатия.

— Хиг, син на Снел — отвърна селянинът.

— Тогава Хиг, сине Снелов — рече Великият магистър, — казвам ти, че е по-добре да си прикован към леглото, отколкото да се лекуваш с лекарство от неверници, което да те вдигне на крака и да проходиш; по-добре е със сила да лишиш неверниците от богатството им, отколкото да приемаш от тях щедри дарове или да им вършиш услуги срещу заплащане. Върви и изпълни повелята ми!

— Уви — отговори селянинът, — разрешете да ви кажа, дори да ви ядосам, че тоз урок идва твърде късно за мен, защото съм вече сакат. Но ще кажа на двамата си братя, които служат на богатия равин Натан бей Самуел, че ваше преподобие казва, че е по-законно да го ограбят, отколкото да му служат вярно.

— Изхвърлете този бъбрив нехранимайко! — рече Боманоар, който не знаеше как да обори това практическо приложение на своята максима.

Хиг, синът на Снел, се оттегли от тълпата, но понеже се интересуваше за съдбата на благодетелката си, се повъртя, докато разбере участта й, дори с риск отново да го погледне намръщеното лице на строгия съдия, който всяваше такъв ужас у него, че сърцето му едва не секваше.

В този момент Великият магистър заповяда на Ребека да свали булото си. Заговаряйки за пръв път, тя отговори търпеливо и с много достойнство:

— Дъщерите на моя народ нямат обичай да откриват лицата си, когато са сами в присъствието на много непознати хора.

Сладостта на гласа й и мекотата на отговора вдъхнаха жалост и съчувствие у слушателите. Но Боманоар считаше за добродетел потъпкването на всякакъв порив към човечност, който би му попречил да изпълни въображаемия си дълг и затова повторно заповяда на жертвата си да се разбули.

Пазачите тъкмо се канеха да свалят булото й, когато тя застана през Великия магистър и каза:

— Не, но от любов към собствените ви дъщери… Уви — тя се спря, защото се опомни, — вие нямате дъщери! Но в памет на майките си, от любов към сестрите си и от чувство за подобаващо към жени приличие не позволявайте да се отнасят така с мен във ваше присъствие. Не прилича една девойка да бъде разбудена от толкова груби слуги. Ще ви се подчиня — добави тя с тон на търпелива скръб в гласа си, който само дето не стопи сърцето на самия Боманоар, — вие сте старейшина на вашия народ и щом заповядате, ще открия лицето на една злочеста девойка.

Тя свали воала си и ги погледна с лице, в което срамежливост и достойнство се бореха за надмощие. Всички бяха като слисани от необикновената й красота и в залата се разнесе шепот. По-млади рицари се спогледаха и споделиха мнението си, че най-доброто извинение за Брайън бе по-скоро силата на действителните й очарования, отколкото силата на въображаемите й качества на магьосница. Но най-силно въздействие оказа лицето й на Хиг, сина на Снел.

— Пуснете ме да изляза — каза той на пазачите при вратата на залата, — пуснете ме! Да я погледна още веднъж, значи да умра на място, защото и аз участвах в погубването й.

— Мълчи, бедни ми човече — обърна се Ребека към него, като чу думите му. — Ти с нищо не си ми навредил, като каза истината; а не можеш да ми помогнеш с вайканията си. Моля ти се, мълчи. Иди си дома и гледай да се спасиш.

От състрадание вратарите тъкмо се канеха да изхвърлят Хиг, защото се страхуваха, че ще го накажат заради силните му вопли, а тях ще смъмрят. Но Хиг обеща да не вика и му разрешиха да остане. Сега призоваваха двамата войници, на които Малвоазен недвусмислено бе втълпил от какво голямо значение ще бъдат показанията им. Макар и двамата да бяха закоравели, непоправими мошеници, в първия момент те се стъписаха пред невижданата хубост на обвиняемата, но прецепторът на Темпълстоу ги погледна многозначително, с което им възвърна обичайното несмутимо спокойствие. Тогава, с точност, която би усъмнила по-безпристрастни съдии, те разказаха ред случки, или измислени от край до край, или съвсем незначителни, или пък напълно естествени сами по себе си, но които сега будеха подозрения, защото бяха силно преувеличени и изпъстрени със зловещи коментари. В наши дни бихме разделили показанията им на две категории — несъществени и фактически, физически невъзможни. Но в онези времена на невежество и суеверия и едните, и другите лесно се приемаха като доказателства за вина. Към първата категория принадлежеше твърдението им, че били чули Ребека да си мърмори нещо на непознат език; че песните, които от време на време си пеела, прозвучавали особено сладостно, което карало ушите на слушателите да кънтят, а сърцата им да се разтупват; че понякога си приказвала сама и гледала нагоре, сякаш чака отговор оттам; че облеклото й било необикновено, мистично и различно от облеклото на порядъчните жени; че имала пръстени с гравирани кабалистични знаци и че по воала й били избродирани чуждестранни букви. Всички тези толкова естествени и незначителни обстоятелства бяха изслушани сериозно, като доказателства или поне като факти, даващи повод за силни подозрения, че Ребека имала непозволени сношения с мистични сили.