Уолтър Скот - Айвънхоу

— Значи, ти все още упорито отказваш да се признаеш за виновна и дръзваш да ни предизвикаш по този начин?

— Така е, благородни господине — бе отговорът на Ребека.

— Тогава така да бъде, в името господне — каза Великият магистър, — пък, нека бог покаже на коя страна е правото!

— Амин — заключиха прецепторите около него и тази дума дълбоко отекна в залата и бе подета от всички присъстващи.

— Братя — поде Боманоар, — вие си давате сметка, че спокойно можехме да откажем на тази жена правото да използува преимуществото на божия съд с двубой. Но макар да е еврейка и неверница, тя е същевременно беззащитна чужденка. Пазил ме господ да се каже, че тя е поискала да се ползува от привилегиите на меките ни закони и че сме й отказали. При това ние сме не само духовници, но и рицари-воини и би било позор за нас, веднъж предизвикани на борба, да откажем под какъвто и да е предлог. Върху Ребека, дъщерята на Исак от Йорк, по силата на много подозрителни обстоятелства, тежи обвинението, че тя е омагьосала един благороден рицар от нашия свят орден. Сега тя ни извика на борба, за да докаже невинността си. На кого според вас, свети братя, би следвало да предадем залога за борбата, като същевременно го определим за защитник на нашата кауза в полесражението?

— На Брайън де Боа Жилбер, когото главно засяга — предложи прецепторът на Гудалрик — и който при това знае най-добре каква е истината.

— Ами ако нашият брат Брайън е под влиянието на някаква магия? — попита Великият магистър. — Казвам го като предупреждение, защото няма друга десница на човек от ордена ни, на която по-охотно бих поверил тази или коя да е друга още по-важна кауза.

— Свети отче — отвърна прецепторът на Гудалрик, — никаква магия не може да засегне бореца, който излиза да се бие за божията присъда.

— Право казваш, брате — съгласи се Великият магистър. — Алберт Малвоазен, дай ръкавицата й на Брайън де Боа Жилбер. На тебе повелявам, брате — продължи той, обръщайки се към рицаря, — да се сражаваш храбро, без най-малкото съмнение в победата на правото дело. А ти, Ребека, запомни, че ти даваме тридневен срок, считан от днес, да си намериш защитник.

— Твърде кратък срок давате — отговори Ребека, — за да може чужденка, при това друговерка, да намери човек, готов да се бие, да заложи живота и честта си за нейната кауза, срещу рицар с име на закален воин.

— Не мога да го продължа — каза Великият магистър. — Двубоят трябва да се състои в мое присъствие, а на четвъртия ден се налага да напусна Темпълстоу поради различни важни задължения, които имам другаде.

— Да бъде волята божия! — рече Ребека. — Поверявам се на този, комуто стига един миг, за да спаси човека.

— Мъдро говориш, девойко — каза Великият магистър, — но нам ни е добре известно кой може да се представи като ангел на светлината. Остава да определим най-подходящото място за двубой и ако така се стекат обстоятелствата, за екзекуцията. Къде е прецепторът на Темпълстоу?

Алберт Малвоазен, който все още държеше ръкавицата на Ребека в ръката си, водеше тихичко много сериозен разговор с Боа Жилбер.

— Какво значи това! — възкликна Великият магистър. — Не е ли съгласен да приеме ръкавицата?

— Ще я приеме, ето, взе я, пресвети отче — отвърна Малвоазен, като мушна ръкавицата под собствената си мантия. — Що се отнася до мястото за двубоя, смятам за най-подходяща арената на свети Георги, която принадлежи на прецепторията и където се упражняваме във военно изкуство.

— Добре — съгласи се Великият магистър. — Ребека, на тази арена ти ще ни посочиш защитника си. Ако не намериш такъв, или ако защитникът ти бъде победен в божия съд, ти ще умреш като магьосница, както ти е писано. Нека това наше решение бъде протоколирано и прочетено на глас, за да не може никой да каже, че не му е известно.

Един от свещениците, които изпълняваха службата на протоколчици на съвета на ордена, незабавно вписа заповедта с подобаваща редакция в огромен том, съдържащ дневния ред на тържествените събрания на рицарите-тамплиери. Когато свърши, другият прочете на глас присъдата на Великия магистър, която, преведена от нормано-френски език на оригинала, гласеше както следва:

— „Ребека, еврейка, дъщеря на Исак от Йорк, бидейки обвинена в магьосничество, прелъстяване и други порочни деяния, насочени срещу един рицар от най-светия орден на Храма на Сион, отрича горното и твърди, че показанията, дадени днес срещу нея, били лъжливи, злонамерени и неверни; че поради законното seeoine 196 196 Тоест извинение. Тук се отнася за правото на въззивника да се яви чрез защитника си, вместо да се яви самата тя, понеже е от женски пол Б. пр. на тялото си, бидейки в невъзможност да се бори лично, тя предлага свой защитник, който да се бори за каузата й по всички правила на рицарството с такива оръжия, каквито се предвиждат при хвърляне на ръкавицата, като риска и разноските поема тя. И тя хвърли ръкавицата си. И след като ръкавицата й бе предадена на благородния лорд и рицар Брайън де Боа Жилбер от светия орден на Храма на Сион, той бе определен да се бие в този двубой от името на ордена си и от свое име, като пострадал и понесъл вреди от деянията на въззивничката. Поради което пресветият отец и могъщ лорд Лукъс маркиз от Боманоар разреши гореказаната борба и гореспоменатата евзюпе на тялото, на въззивничката и определи третия ден на двубоя, който ще се състои на заграденото място, наречено арената на свети Георги, близо до прецепторията на Темпълстоу. И Великият магистър нареди въззивничката да се яви там посредством своя защитник под страх от смъртно наказание, като лице, осъдено за магьосничество и прелъстяване; и ако защитникът не се яви, ще бъде обявен за изменник и страхливец; гореспоменатият благороден лорд и пресвети отец нареди двубоят да се състои в негово присъствие и според всички правила, препоръчителни и от полза при такива случаи. И нека бог подпомогне справедливото дело!“