Уолтър Скот - Айвънхоу

— Амин! — каза Великият магистър и всички зрители повториха тази дума. Ребека не каза нищо, но вдигна очи към небето, като скръсти ръце и остана за миг неподвижна. Сетне тя съвсем смирено напомни на Великия магистър, че би трябвало да й се даде възможност да влезе във връзка със своите близки, за да им съобщи за положението си и за да намери по възможност защитник, готов да се бори заради нея.

— Това е справедливо и законно — потвърди Великият магистър. — Избери си пратеник, на когото можеш да имаш доверие, и ще му се разреши свободен достъп при тебе в стаята, в която си затворена.

— Има ли някой тук — попита Ребека, — който, било от любов към едно добро дело или срещу щедро възнаграждение, да услужи на едно злочесто създание?

Настъпи кратко мълчание. Всеки смяташе, че е опасно в присъствието на Великия магистър да прояви интерес към наклеветената пленничка, защото може да го заподозрат в тежнения към еврейската вяра. Дори изгледите на възнаграждение, а още по-малко само чувството на състрадание, не можеха да Превъзмогнат този страх.

В продължение на няколко минути Ребека стоеше, обзета от неописуема тревога, после извика:

— Наистина ли е така? Възможно ли е в Англия да бъда лишена от единствената малка надежда, която ми остава, за да се спася, защото няма човек, готов да извърши едно милосърдно дело? На най-закоравелия престъпник не биха отказали подобно нещо!

Най-после Хиг, синът на Снел, отговори:

— Аз съм сакат човек, но само благодарение на милосърдната й помощ мога изобщо да се движа. Аз ще занеса съобщението ти — добави той, обръщайки се към Ребека, — доколкото е по силите на един сакат. Колко хубаво щеше да е, ако краката ми бяха достатъчно бързи, за да поправя злото, сторено от езика ми. Уви! Когато похвалих твоите благодеяния, съвсем не мислех, че те водя към опасност!

— Господ разполага с всички ни — отвърна Ребека. — Той може да премахне пленничеството на Юда дори и с най слабото оръжие. Охлювът не е по-малко сигурен пратеник от сокола, щом трябва да предаде божие послание. Потърси Исак от Йорк — ето ти пари за кон и ездач — и му дай това листче. Не зная дали ме вдъхновява сега дух небесен, но с пълна сигурност преценявам, че няма да умра сега и че ще се намери защитник за мен. Сбогом! Бързай, защото от бързината ти зависи дали ще живея, или ще умра.

Селянинът взе листчето, което съдържаше само няколко реда, написани на староеврейски. Мнозина го увещаваха да не пипа един толкова съмнителен документ. Но Хиг бе твърдо решен — всеотдайно да служи на своята благодетелка.

— Тя спаси тялото ми — каза той — и аз съм уверен, че няма намерение да погуби душата ми.

— Ще взема коня на моя съсед Бутън и ще бъда в Йорк във възможно най-кратко време, без да щадя нито себе си, нито коня.

Но случи се така, че не се наложи той да отиде толкова далеч, защото на четвърт миля от портата на прецепторията срещна двама ездачи, които по облеклото и грамадните жълти шапки позна, че са евреи. Като ги доближи, видя, че единият беше бившият му работодател Исак от Йорк. Другият беше равинът бен Самуел. Като чули, че Великият магистър е свикал съвета, за да съди една магьосница, и двамата бяха тръгнали насам и се бяха приближили, доколкото смятаха за благоразумно.

— Брате бен Самуел — каза Исак, — душата ми е смутена и не зная защо. Много често ни обвиняват в черна магия, за да прикрият злодеянията си към нашия народ.

— Успокой се, брате — рече лекарят. — В твои ръце е Мамонът на злото 197 197 Тоест парите. — Б. пр. , затова можеш да се справиш с назаряните и с пари да купиш своята сигурност. Парите властват над варварските умове на тези безбожници така, както казват, че печатът на могъщия Соломон е държал в подчинение злите духове. Но кой е този нещастник, който се приближава към нас на патериците си и, струва ми се, иска да говори с мен?

— Приятелю — продължи лекарят, обръщайки се към Хиг, сина на Снел. — Няма да ти откажа да те лекувам, но не съм склонен нито с грош да облекча просяците по пътищата. Какво чакаш? Ако са ти схванати краката, изкарвай си хляба с ръцете. Защото, макар и да не си годен за бързоходец или за грижлив овчар, или за войник, или за да служиш на припрян господар, все пак има занимания… Какво, брате? — каза той, като прекъсна речта си, за да; погледне Исак, който, хвърлил поглед върху подадената му от Хиг бележка, изстена дълбоко, падна от мулето си като умиращ и остана безчувствен на земята.

Равинът веднага слезе силно разтревожен от мулето си и побърза да му даде лекарства, каквито смяташе, че ще възстановят другаря му. Той дори извади от джоба си чашата и се готвеше да му пусне кръв, когато Исак внезапно се съживи, но само за да хвърли шапката от главата си и да посипе сивите си коси с прах. Лекарят отначало бе склонен да отдаде този изблик на силни чувства на временна лудост и следвайки първоначалните си намерения, започна отново да пипа чашата. Но Исак скоро го убеди, че греши.