Уолтър Скот - Айвънхоу

— Сбогом — каза лекарят, — и нека всичко стане, както желаеш.

Те се прегърнаха и всеки тръгна по пътя си. Сакатият селянин остана известно време загледан след тях.

— Какви кучета са тия евреи! — каза си той. — Да не обърнат повече внимание на един свободен занаятчия, сякаш съм роб или турчин, или обрязан евреин като тях! Можеха поне да ми хвърлят някой и друг манкос 198 198 Сребърна монета. — Б. пр. . Не бях длъжен да им нося нечестивите драсканици и да рискувам да бъда омагьосан, както ми казаха толкова хора. Каква полза ще имам от жълтичката, която ми даде жената, ако пострадам, когато на Великден отида при свещеника да се изповядам, и ако трябва да му дам двойно повече, за да получа опрощение, и отгоре на всичко цял живот да ме наричат „еврейски пратеник!“. Трябва наистина да съм бил омагьосан, когато бях край това момиче. Но винаги се е случвало така с всекиго, който се доближи до нея, бил той евреин или християнин. Искаше ли тя услуга, всеки тичаше. И все пак колчем помисля за нея, бих дал и работилницата, и инструментите си, за да й спася живота.

Привечер на същия ден, когато я съдиха, ако това може да се нарече съд, някой тихо почука на вратата на стаята, в която беше затворена Ребека. Това никак не обезпокои обитателката, погълната всецяло от вечерната молитва, препоръчвана от нейната религия, която завършваше с химн, чийто превод се осмелихме да предадем на английски:

Когато заглъхнаха последните звуци на химна, който пееше Ребека, отново се чу слабото почукване.

— Влез, ако си приятел — каза тя. — А ако си враг, нямам начин да ти откажа да влезеш.

— Аз съм приятел или враг, Ребека — каза Брайън де Боа Жилбер, влизайки в стаята, — според изхода от тази среща.

Смутена при вида на този човек, чиято сладострастна любов смяташе за причина на нещастията си, Ребека се отдръпна в най-отдалечения ъгъл на стаята с предпазлив и възбуден, но не и плах вид, сякаш бе решена да отстъпва, докато може, но да отстоява твърдо, когато няма друг изход. От нея лъхаше не толкова открито пренебрежение, колкото твърдост, като у човек, който не иска да предизвиква нападение, но е решен да го отблъсне, ако дойде, доколкото му позволяват силите.

— Няма защо да се боиш от мене, Ребека — рече тамплиерът, — или по-точно казано, поне сега нямаш основание да се боиш от мене.

— Не ме е страх от теб, рицарю — отвърна Ребека, макар ускореното й дишане да опровергаваше донякъде смелите й думи. — Доверието ми е голямо и не се боя от тебе.

— Нямаш основание да се боиш — отговори Боа Жилбер със сериозен тон. — Няма вече защо да се страхуваш от предишните ми безумни опити да те спечеля. Стига само да викнеш и ще дойдат пазачи, над които нямам никаква власт. Те имат задачата да те поведат на смърт, Ребека, но не биха позволили някой да те обиди, дори аз, ако яростта ми — защото се касае за ярост — ме подтикне да сторя това.

— Благословен бог! — каза еврейката. — Най-малко от смъртта се страхувам в това гнездо на злото.