Фела Скот - Бялата дева

— Понякога те мразя.

Той се усмихна като чу това.

— Да, така е по-добре.

— Тази жена ме плаши — призна си тя и веднага съжали, че го е казала.

— Добре ще направиш да се боиш от нея. Много е зла.

— Не мога да й позволя да се връща отново тук.

— Заплаши ли, че ще каже за детето, което носиш?

Ужас обзе Колин. Първо, точно брат й беше насадил тази идея в главата на Хуанита. Второ, това не беше просто стихче на един луд. Сутрешното неразположение. Подуването на корема й. Тя щеше да си има бебе. Бебето на Ян Блекстоун.

— Ти не знаеше ли това, Колин?

Тя не беше разбрала. Не, не можеше да бъде.

— Ти как разбра? Не, Джейкъб как разбра?

Емет захихика по обичайния си дразнещ начин.

— Толкова си наивна. Нели е доста загрижена от липсата ти на апетит, от сутрешните ти неразположения. Не е нужно да си гений, за да събереш две и две. Дори се изненада от новогодишното ми предсказание?

Тя отново не отговори, но въпреки това той сякаш четеше мислите й.

— Такова дете си, сестричке. Да настоявам ли той да се ожени за теб?

— Няма нужда да се безпокоиш, скъпи братко. — Тя нервно прочисти гърлото си. — Аз сама ще се погрижа за проблемите си.

— Както се грижиш за Черния вълк? — Думите му бяха пълни с презрение. — Ти нарочно не го уцели тази сутрин, когато копелето дойде да се помирява с теб. Нали?

— Не е вярно.

— Така ли? Колко пъти друг път си се опитвала и не си успявала? Спала си с него, за да го убиеш, и все пак си се провалила? Защо?

Тя не помръдна, страх я беше дори да диша, за да не разбере той истината.

— Защо не го уби, Колин? Искаш ли Черния вълк, бащата на копелето, което носиш, да умре?

Колин искаше да се обърне и да избяга. Да отиде колкото се може по-далеч от Емет. Но да избяга би означавало да си признае вината. Тя отстояваше територията си.

— Кажи ми, толкова ли беше хубаво, че забрави обещанията си? Накара ли те да се гърчиш и крещиш от желание? Извика ли за още?

— Копеле такова — Колин изкрещя. Тя отиде до леглото на брат си и вдигна ръка да го удари по лицето, но неговата ръка беше по-бърза от нейната. Жестоко я стисна, но от това не болеше толкова, колкото от думите му.

— Мръсница такава. Спала си с него и ти е харесало.

— Не! — отрече тя.

— Да!

Устата му беше близо до ухото й, когато прошепна с горещия си дъх във врата й:

— Докосваше ли ти гърдите?

Колин се изви, опита се да се изскубне от него. Ръката му се беше вкопчила в нейната и я държеше до себе си.

— Целуна ли те по тила?

Колин открито зарида.

— По свое желание ли си вдигна краката, или те изнасили?

Колин изпищя:

— Не.

Емет отхвърли Колин от себе си.

— Най-добре научи как да се държиш добре със скъпия си сакат брат или ще накарам магьосницата да махне това копеле от тебе.

— Не би го направил.

— Забравяш с кого си имаш работа, Колин. Само ме разгневи и ще се погрижа не само копелето да умре, но и Андрю също. С голямо удоволствие ще изпратя и двата трупа на Черния вълк. Може би дори и твоя.

Колин не можа да сдържи горчивината, която се надигна в гърлото й. Тя изпразни стомаха си на пода му.

— Махай се преди да съм повърнал! — изкрещя той.

Тя избяга от стаята му.

Колин почти събори Нели, която беше тръгнала към стаята й.

— По-бавно, момиче. Ще се нараниш, както си се разтичала така.

Самият глас на Нели подейства успокоително на Колин.

— Ще се погрижиш, ли да приготвиш някои от нещата на Андрю? Ще го заведа за малко при отец Макклауд.

— Почти се стъмни. Не можеш ли да почакаш до утре сутрин, чедо?

— Не — каза тя и се опита да не показва безпокойство. — Обещах на отеца, че ще отида при него тази вечер. Не погледнах кое време е. Църквата не е толкова далече.

— Ще се погрижа за това. — Нели се затича, а после спря. — Почти щях да забравя. Предадоха ми това за тебе.

Колин взе бележката, върху която нямаше печат, и тя нямаше представа от кого може да бъде. Тя отиде в стаята си преди да я отвори.

В нея пишеше:

Знам, че Лин, момичето от кръчмата, и Колин Макгрегър са едно и също лице. Ела довечера там, където житото беше подпалено.

Колин бавно събра смелост и се опита да мисли. Най-напред ще заведе Андрю при отец Макклауд. Той ще закриля Андрю. После ще се срещне с Джефри. Вероятно той ще я убие и ще сложи край на този кошмар.

— Да не би нещо да не е наред, чедо?

По лицето на отец Макклауд личеше загрижеността му дори и в лошо осветения параклис.

— Трябва да си уредя живота, отче. По-малко ще се тревожа, ако Дрю е с вас, отче. Знам, че ще го пазите.