Фела Скот - Бялата дева

Колин посочи вратата. Искаше й се пръстът й да не трепери толкова много.

— Махай се, Дуайт. Повече няма да те моля.

— При любовника си ли ходи?

— Любовник?

— Да, твоя любовник. Човекът, който зася семето си в твоя корем.

Дуайт пусна секирата, която все още държеше и пристъпи напред, с поглед, изпълнен с омраза и гняв.

— При него ли ходи, Колин? Моли ли го да те вземе при себе си? Да ти даде още от това, което обичаш?

— Нямам любовник, Дуайт. Ти си пиян и ме плашиш.

Колин знаеше, че е неконтролируем и за втори път този ден изпита ужас.

Ръката му се протегна и я сграбчи, преди дори да има време да реагира, а от желязната хватка, с която беше обгърнал китката й, тя не можеше да се измъкне, Той я придърпа към себе си, а очите му блестяха от лудостта му.

— Обичам те, Колин. Моето дете трябваше да е в тебе.

— Дуайт, причиняваш ми болка. Моля те, пусни ме.

— Не!

Колин затвори очи, за да не вижда повече агонията, която се отразяваше в очите му. Искаше й се да пищи, да позволи на ужаса да отведе съзнанието й от реалността, в която беше принудена да живее.

— Хубавичката ми Кейти.

— Аз не съм Катрин, Дауйт. Кейти беше майка ми.

— Да, Кейти те даде на мен, когато не можеше да е моя.

— Не — Колин се мъчеше да го накара да разбере. — Тя не ме даде на теб.

Ръката му се протегна и я погали по косата, като разпусна плитката й.

— Косата й беше огън като твоята. Но ти имаш повече огън в кръвта си от Кейти.

— Никой не ме е давал на теб, Дуайт. Послушай ме…

— Брат ти те обеща на мен. Ти си моя, Колин.

Той я придърпа в обятията си, а устата му търсеше нейната. Колин се извъртя и се дръпна, а устните му горещо целунаха бузата й. Той лесно я вдигна, занесе я в леглото и я хвърли върху него. Тя се опита да избяга, но той я издърпа обратно.

— Искам това, което си дала на любовника си, девойче. Искам това, което трябваше да е мое.

— Не — изпищя тя, но той се хвърли отгоре й.

— Ще махнем копелето от корема ти и ти ще си моя, Колин. Не мога да престана да те обичам, дори когато ме предаде по тоя начин.

Той тръгна да разпаря роклята й, а големите му ръце лесно я раздраха. Колин замахна и го удари с коляно в слабините. Това й даде възможността, от която се нуждаеше. Тя избяга от леглото и намери брадвата, която беше изпуснал до вратата.

— Ставай, Дуайт.

Дуайт се претърколи, а после бавно се изправи, като я видя да стои пред него с брадва в ръка.

Тя потърси звънеца на слугите, за да ги събуди, а със силата и настойчивостта, с която дърпаше връвта, им съобщаваше да дойдат по-скоро. Тя наблюдаваше множеството чувства, които се изписваха по лицето на Дуайт, но това, от което се страхуваше, беше омразата. Само след няколко минути в стаята връхлетя Нели. Веднага й се притече на помощ и я загърна с шал върху раздраната рокля.

— О, господи — изохка Нели и закърши ръце от безпокойство.

— Добре съм, Нели. Не ме нарани.

Четирима пазачи влязоха но петите на Нели.

— Изведете Дуайт Макдъгъл от земята на клана Макгрегър. — Тя се обърна към чичо си. — Ти вече никога няма да си добре дошъл тук, чичо. Ако някога се върнеш, знаеш, че си подписваш сам смъртната присъда.

— Нямаш право да ме прокуждаш, Колин Макгрегър.

— Напротив. — Тя се приближи по-близо до него и го погледна право в очите. — Никога няма да ти простя за срама, който ми навлече.

— По-скоро мъртва, отколкото собственост на друг.

Колин се обърна към пазачите и им заповяда:

— Отведете го.

Тя отиде до прозореца. Мълчаливо наблюдаваше как дружината мъже излиза от двора на коне. Щеше ли да го види отново? Молеше се това да не стане никога.

Тя плъзна надолу ръката си, за да си опипа корема, чиято заобленост вече личеше. Как можеше да не знае, че е бременна? Тя се почувства глупаво. Като че ли всички останали знаеха, дори Дуайт. Очевидно това беше нещо, което е безполезно да се опитва да скрие.

Една тъжна въздишка се отрони от устните й и тя се зачуди какво щеше да прави сега. Поне Дуайт вече нямаше да е заплаха. Но тя все още трябваше да се разправя е побъркания си брат. Никога през живота си не се беше чувствала толкова самотна. Самотна и уплашена.

Колин се разхождаше по градинската алея, а ръката й стискаше мъничката ръчичка на Андрю. Последните две седмици бяха минали като някакъв сън, а единственото й удоволствие бяха ежедневните й посещения при Андрю. Въпреки това всяко едно посещение завършваше с мъка, когато тя трябваше да го остави на грижите на отец Макклауд. Когато се приближиха до вратата на църквата, тя го взе на ръце.