Фела Скот - Бялата дева

Преди тя да може да възрази, Нели вече беше сложила подноса на скута й. Топли кифлички със сладко от цариградско грозде, каша и чай я изкушаваха, но стомахът й отхвърли мисълта за храна. Изведнъж й призля и стомахът й се сви.

— Не съм гладна, Нели. Моля те, отнеси го.

Нели се намръщи и сви устни, но тя взе подноса и го остави на нощното шкафче.

Колин отново отпусна глава на възглавницата и затвори очи, за да не й се вие повече свят.

— Ще си полежа малко — каза тя на Нели.

До слуха й достигнаха някакви шумове, като че ли бяха много коне, които влизат долу в двора, и тя отвори очи.

— Нели — Колин погледна прислужницата си. — Виж, моля те, какво става.

Нели направи това, което я беше помолила, но бързо се отдръпна от прозореца. Страхът, изписан по лицето й, накара Колин отново да стане, въпреки възраженията на стомаха й.

— О, девойче, ти трябва да си стоиш в леглото. — Нели изохка, а ръцете й мачкаха престилката й на топка.

— Върни се в кухнята, Нели. Аз ще се погрижа за това. Колин дръпна пердето и погледна навън. Тя също почувства как от страх я побиват тръпки. Изтича от стаята си в стаята на баща си, за да може да вижда по-добре.

— Искам да говоря с главатаря на клана!

Думите на Ян бяха ясни и повелителни. Колин отстъпи назад с ръка на устата. Тя преглътна мъчително от страх.

— Какво искаш?

Ян разпозна Дуайт Макдъгъл, когато той се показа на прага и се обърна към него и мъжете му. Изглеждаше опърпан, нищо от него не напомняше за сърцатия мъж, когото си спомняше Ян.

— Искам да видя лейди Колин. — Ян не беше от тези, които обичат да повтарят, но днешният ден беше ден за неприятни неща.

— Тя не иска да те вижда, Блекстоун. Най-добре е още сега да си тръгнеш, преди да се е стигнало до бой.

Ян не помръдна, а продължи да го наблюдава от коня си.

— Идвам да се помиря с жената, Дуайт Макдъгъл. Няма да си тръгна, докато не се видя с нея.

— В такъв случай ще умреш — изръмжа Дуайт.

— В такъв случай някой ще умре.

— Какво искаш, Блекстоун? — извика някакъв глас. Ян заразглежда многото прозорци и се мъчеше да отгатне от кой беше проговорила жената.

— Дойдох да говоря с вас, лейди Колин.

— Както вече попитах — гласът на Колин все още беше твърд и нищо не му говореше, — какво искаш?

— Искам мир. — Ян все още не можеше да я види, но в нея имаше нещо познато.

— Нямам какво да ти казвам. Отивай си, докато все още можеш.

— Няма ли да се покажеш? — извика Ян на почернелите прозорци, дълбоко разочарован.

Тя не отговори.

Конят на Ян ставаше нетърпелив.

— Какво искаш от мен, Макгрегър? Взе си от моите говеда, от моите овце, от моите свине. Дори се осмели да си вземеш от запасите ми.

Отговор отново не последва.

Нещо зачовърка мозъка на Ян, някаква мисъл, която той не искаше да признае.

— Доволен ще съм да ти дам всичко това. Добре си дошла да си вземеш всичко, от което имаш нужда. Няма да позволя хората ти да страдат заради това, че баща ти ги е занемарил.

— Не е достатъчно — изкрещя Колин и още повече се ядоса от срам.

— Какво повече искаш?

Въпросът на Ян накара Колин и тя да се запита. Тя какво искаше? Беше се заклела, че ще го убие. И не беше успяла. Беше предала баща си и своя клан. Не беше успяла да предпази Андрю. Всички беше разочаровала.

— Мъртъв те искам, Блекстоун! Искам те мъртъв.

Ян бавно излезе напред и скъси разстоянието между горния прозорец и себе си.

— Тогава убийте ме, лейди Колин. — Ян вдигна празните си ръце във въздуха да й покаже, че не носи оръжие. Усещаше се съвсем наблизо до това, което щеше да му подскаже, откъде я познава. — Убийте ме сега и да свършваме с тази работа.

Сякаш насън Колин сграбчи лъка от полицата на баща си. Погледът й се прикова върху портрета на баща й, а повредената от нея картина беше като белег в душата му. Вина, срам, страх — всичко това я измъчваше. Очите му я гледаха широко отворени и изпълнени с гняв заради неуспеха й. Колин се върна на прозореца. Скованите й и треперещи пръсти опънаха стрелата. Тя изби всяка мисъл от главата си. Вдигна лъка, прицели се, а после стреля.

Ян видя как стрелата полетя, но не помръдна. Стрелата се заби във верижната му ризница и само върхът й прониза плътта му. Ян вдигна поглед и видя Колин Макгрегър да надзърта, а косата й изглеждаше огнена на слънчевата светлина. После тя се прибра.

Чувството, че я познава, затрептя в съзнанието му и макар че беше за кратко, то бе много силно. Той погледна Джефри и се зачуди дали той я е видял. Не беше.