Фела Скот - Бялата дева

— Колин, каква приятна изненада. Напоследък не идваш толкова често, колкото бях свикнал да те виждам.

Свещеникът стана и прегърна Колин със сила, която не съответстваше на побелялата му от старост коса. Той вдигна Андрю и с обич разроши косата му.

— Растеш с по два сантиметра всеки път, когато те видя, момко — той нежно върна Андрю на мястото му.

— Добро утро, отец Макклауд — каза Андрю както трябва, като изглеждаше толкова пораснал, колкото му позволяваше дребното телосложение. — Носим малко хляб. Аз помогнах на мама да го направи.

Андрю се протегна и издърпа дръжката на кошницата, която държеше Колин.

— Виж — той гордо посочи към него.

— Господи, какъв прекрасен хляб! Браво на тебе, Андрю — отец Макклауд прие подаръка. — Случайно е останало малко сладко от цариградско грозде в кухнята. Да го изпробваме ли? Да видим дали хлябът е хубав?

Андрю взе кошницата и хукна напред към кухнята, като почти докосваше пода с товара си.

— Глезите го, отче — Колин се опита да си придаде строгост, но вместо да се намръщи, тя се усмихна.

Отец Макклауд й каза, че тук не е права.

— Глупости. Ами ти, Колин? За една голяма дама, каквато си ти, е недопустимо да пече хляб. И какви са тези работи, на които учиш Андрю?

Тя просто повдигна рамене с престорено безгрижие, като отхвърли притесненията му толкова лесно, колкото той нейните. Колин се отпусна в присъствието на добродушния отец и те искрено и с обич си побъбриха.

— Аз обичам да пека хляб, а Дрю обича да ми помага във всичко, което правя.

— Е — обобщи отец Макклауд, когато стигнаха до малката кухничка в дъното на църквата, където Андрю нетърпеливо чакаше хляба и сладкото си, — още по-добре за мене.

Колин седна до Андрю, а малката маса едва ги побираше. Тя наблюдаваше как отец Макклауд донася сладкото от малкия, очукан долап, който служеше и за бюфет, и за килер едновременно. Той внимателно разряза топлия хляб, а после дебело го намаза с подсладеното цариградско грозде. Андрю се облиза и взе резена, който му беше предложен.

— Благодаря — измънка той учтиво, а после, без да се бави, отхапа голям залък, а по устата му останаха следи от това, което беше ял. — Вкусно! — По лицето му грейна одобрение.

— Ще стопля малко вино за нас, девойче.

Само минутка беше необходима на Андрю да погълне почерпката си.

— Може ли да изляза да поиграя?

Докато отец Макклауд слагаше чайника на огъня, Колин обърса червеното петно от лицето на Андрю.

— Стой в градината. Няма да се бавя.

Колин с любов наблюдаваше как Андрю изтърча от кухнята, целият грейнал от радост.

— Наистина имаш късмет, Колин Макгрегър.

— Да, Андрю е цяло щастие… Той е смисълът на моя живот.

Колин спря за момент, а любовта, която бе изпълнила сърцето й, беше изместена от ярост, която я разтърси и физически, и психически.

— Не знам защо Бог избра мен да прокълне, когато баща ми умря. Защо ми е сторил това, отче?

Отец Макклауд отиде до прозореца и започна да наблюдава с гръб към Колин как Андрю си играе в малката черковна градина.

— Не е наша работа да питаме защо, чедо.

Той се обърна да погледне Колин, а по лицето му се четеше съчувствие.

— Не можеш да поставяш под въпрос пътя, който ти е определил да следваш.

— Боя се — прошепна Колин. — че това е пътят към ада.

— Баща ти едва преди седмица беше погребан, девойче, и от мъката ти се ражда този страх. Осланяй се на Бог. Той ще те води.

Колин стана и се премести да седне до отец Макклауд.

— Понякога не съм сигурна, че вярата ми е достатъчно силна.

Той взе ръката й в своята, а после сложи другата си ръка отгоре. Неговият допир я стопли и успокои. Искаше й се да може той завинаги да се грижи за нея.

— Ти винаги си вярвала в Бог и си се уповавала в него, Колин. Защо се съмняваш в убежденията си?

Тя замълча за малко, а после попита:

— Вярваш ли, че той може да се превръща във вълк? — Колин знаеше, че няма нужда да уточнява кой е този „той“. — Вярваш ли в такива магии?

Свещеникът взе ръката й в своята и продължи да я потупва, докато говореше. Те излязоха от кухнята и се върнаха в параклиса.

— Хората са подтиквани да правят много неща от слабостите си. Една слаба вяра може да се подхранва от невежество, алчност или срам, а тези, които я приемат, приемат собствената си разруха.

Те седнаха на една пейка, а отец Макклауд се вгледа в кръста и изображението на Христос.

— Невежеството кара хората от селото с готовност да приемат магьосничеството и магиите. Това, което не разбират, те си обясняват с магьосничество.