Фела Скот - Бялата дева

— Кейти — измънка той и заговори завалено от алкохола. — Хубавата ми Кейти.

Той продължително и тежко въздъхна и пусна къдрицата, която галеше.

— Дуайт?

Той се дръпна назад стреснато.

Колин седна в леглото и придърпа завивката до брадичката си.

— Случило ли се е нещо? Дрю добре ли е?

Дуайт не помръдна, нито отговори, и паника обзе Колин.

— Дрю!

Тя отметна завивката и преметна крака през леглото.

Дуайт вдигна ръка да я спре.

— Дрю е добре. Спи.

— Тогава защо?… — Колин отметна косата си, сънена и объркана. — Защо си тук?

От него силно лъхаше на вино и Колин го усети. Той пак пристъпи назад и тялото му се олюля от прекалено многото алкохол. Тя беше напрегната.

— Ст… Стори ми се, че чух шум. Влязох да видя дали си добре.

— Както виждаш, добре съм — измънка Колин, а напрежението й бавно прерасна в страх под наглия му поглед, неприкрит и красноречив.

— Прости ми, че нахълтах така, девойче.

Когато Колин чу вратата да се затваря, тя въздъхна с облекчение и се разрида. Измъкна се от леглото и със страх отиде до вратата да чуе дали чичо й няма да се върне. Чу как се блъсна вратата в коридора, което означаваше, че е отишъл в собствената си стая. От облекчението, което изпита, направо й прималя и тя се разтрепери. Отново си легна и се сгуши с колене, притиснати в брадичката.

Объркването й се смеси със страх. Тя разбра какво означаваше изражението на чичо й. Фактът, че беше израсла с трима по-големи братя, означаваше, че знае някои неща за мъжете. Това, което не разбираше, бе защо изведнъж това се появи. Откакто баща й почина, Дуайт се държеше особено с нея. Сега нещата не стояха по същия начин между тях. Когато я погледна, тя видя…

Колин не искаше да го казва, още не, докато не се убедеше. Тя отблъсна нежеланите мисли, измъкна се от леглото и отиде до вратата. Трепна, когато пантите силно изскърцаха на фона на изпълнената с напрежение тишина. Тя надникна навън. Дългият коридор бе празен. Колин тихо се промъкна до съседната стая и влезе вътре. Лунната светлина се процеждаше през високите прозорци и я водеше до леглото на сина й.

Андрю спеше дълбоко и спокойно. Колин отметна една къдрица от челото му и видя как спи.

— Обещавам, мъничък Дрю, няма да позволя този ужас да остави следа по тебе.

Колин затвори очи, но сълзите си проправиха път изпод миглите й. Обзе я дълго таен гняв и разтърси цялото й тяло. Тя се обърна и побягна. Спусна се през вестибюла и влезе в стаята, която принадлежеше на Дънкън Макгрегър. Над каменната камина висеше портрет на баща й. Тя застана пред него и започна да го изучава.

Погледът й се спря на меча, който стоеше на мястото си на полицата над камината. Меча, с който старият Макгрегър беше победен — меча, върху който се беше заклела. Колин полека го махна.

Беше тежък, но не й беше непознат. Тя беше играла по-често със саби с братята си, отколкото с кукли сама. Тя го вдигна високо във въздуха. Почувства как я побиват тръпки, но повече я ужасяваше хладът, който обсеби сърцето й — стоическо безразличие, което порази нежните й чувства и всели в нея празнота.

— Ще ти свърша черната работа, татко. И проклет да си за греховете, които извърша.

С изтерзан вик Колин замахна с меча и разряза картината, а после още веднъж, за да довърши разрушението.

— Какво има, девойче?

Колин се обърна и се изправи срещу чичо си, а възбудата й беше прекалено силна за да се скрие.

— Няма нищо. Върни се да си допиеш, Дуайт. И още нещо, утре да си трезвен. Ще пояздим посред нощ.

Тя изпусна меча. Той издрънча по каменния под като ехо на стихията, която бушуваше в нея. Колин мина покрай чичо си, но той я сграбчи за ръката и я спря.

— Каква лудост си намислила.

Тя се извъртя и се освободи, и после се нахвърли върху него, а на мястото на страха, който само миг преди това беше изпитала, остана само гняв.

— Ти да не би да ме разпитваш?

Изненадата ясно личеше по изражението му и той отстъпи крачка назад пред яростта й.

— Ти си старият Макгрегър. Не е моя работа да те разпитвам. Още веднъж моля за извинение.

Колин изведнъж се почувства глупаво, като се чудеше дали не е отреагирала прекалено остро, когато той влезе в стаята й.

— Още веднъж ти прощавам, Дуайт. Но само ако обещаеш и ти да ми простиш. Не съм на себе си.

— Каквото и да направиш, не би могло да ме разстрои. Обичам те, Колин Макгрегър.

Той й беше чичо и тя беше чувала тези думи и преди. Този път когато ги чу обаче, тя отстъпи крачка назад. Разлика действително имаше и тя разбра защо.