Кристина Скай - Перлата на любовта

— Ела и ме победи! — извика Тони. — Или и този път ще объркаш всичко? — Вече едвам се държеше на крака. Бричовете му бяха подгизнали от кръвта от раната в коляното.

Чеси пое към закрилата на мелницата, както й беше наредено. Там тя притисна Елспет и се опита да спре треперенето й. Не попита нищо мъжа, когото не бе виждала от години — откакто бе напуснала Шао Лин.

Това вероятно е било част от плана на баща й.

И тогава съзря счупения дракон да виси на врата му.

Игуменът Танг…

Припомни си думите на учителя. Когато имаш нужда от мен, ще бъда там, Тъмнокоса.

Чеси избърса сълзите в очите си. Помощ й бе дошла, била е наблизо. Но сега Тони бе в опасност. А нито тя, нито който и да било друг, можеха да сторят нещо, за да му помогнат.

С почервеняло от гняв лице и с пистолет в ръката Андрю се откъсна от вратата и се втурна напред, като се сниши, за да се провре под белите перки на мелницата.

— Не!

— Изправи се почтено пред мен, лице в лице, Андрю. — Тони дръпна забравената кожена торба и измъкна две блестящи рапири. — Острие в острие, ако можеш — предизвика той хладнокръвно брат си.

— Метни ми я, копеле такова. А след това се приготви да умреш!

Секунда след това сребърната рапира полетя във въздуха. Пистолетът на Андрю падна на земята, докато я улавяше. Без никакво изчакване той се устреми напред, преди Тони да има време да извади своята.

Първият му удар остави кървава резка по ръкава на Морлънд. В този момент Тони успя решително да изтегли рапирата от торбата и да отскочи назад.

Андрю напредваше с ловкост и увереност, придобити с дълга практика. Отново и отново нападаше — винаги странично, винаги, когато можеше да се възползва от предимството, че срещу себе си има ранен в крака неприятел.

В зловещ танц те се движеха сред разлюлените алени цветя, докато Чеси и децата наблюдаваха с пребледнели от ужас лица.

Веднъж Тони се препъна и Андрю свирепо се насочи към гърдите му. Чеси изпищя, когато Тони залитна. Тя понечи да се притече на помощ, но войнът с каменното изражение я задържа.

— Не можеш да се намесваш, Тъмнокоса. Това вече е негова битка. Той защитава честта си.

— Но той е ранен. Той е…

— Честта си! Войн срещу войн. Независимо от цената.

Чеси преглътна страха и възраженията си, знаейки че това е истината. Морлънд нямаше да й благодари за намесата. Беше много горд. Затова можеше само да наблюдава със свити в юмруци ръце, докато Андрю настъпваше към жертвата си, губеща сили от загубата на кръв.

Той замахна и прониза отново ранения крак на брат си.

Пръстчетата на Елспет стискаха здраво ръката на Чеси.

Смеейки се, Андрю отново нападна. И този път Тони не успя да избегне насоченото острие.

— Това е заради Моли и всички други радости, които ми отне. А това е за бъдещето — бъдещето, на което най-после ще мога да се наслаждавам, когато няма да те има, за да ме тормозиш.

Чеси осъзна, че мъжът е съвсем полудял, но даже в обзелата го лудост ловкостта му не намаляваше. Той се наведе и насочи острието със смъртоносна бързина.

Правейки гримаса, Тони се извъртя настрана и парира удара.

Рапирите им се кръстосаха с металния звън на страховита ожесточеност.

В този момент Тони рязко се обърна. Острието му застъпи това на Андрю. Секунда след това рапирата на брат му полетя във въздуха, разсичайки го в бляскави кръгове.

Заби се в земята с тихо свистене, докато се люлееше сред кървавочервените цветя.

— Не… Не пак! — Кълнейки, Андрю се наведе и отчаяно затърси нещо по земята.

Прекалено късно Чеси схвана неговото пъклено намерение.

С див, победоносен вик, Андрю се изправи, стиснал пистолета в протегнатата си ръка. Стреля.

Тони се преви и залитна, но не падна. Продължи да настъпва.

Брат му изпсува. Ръката му стана несигурна и той хвана пистолета с две ръце, за да се прицели по-добре. Тони не трепна.

— Свърши, Андрю. Откажи се. Ще намерим начин да…

— Никога! Искам всичко или нищо! Омръзна ми да деля лицето и живота си с теб! Вечно да бъда втори, винаги след теб.

Бързо отстъпи, тъй като Тони залитна напред. С изпъната и вече сигурна ръка насочи пистолета, който проблесна на слънчевата светлина.

Чеси замръзна, усещайки как вятърът я брули по лицето.

Сърцето й бясно биеше.

Андрю стреля. Тони се олюля и притисна с ръка гърдите си.

— Никакви уговорки, по дяволите! Никакви сделки. Никакви обещания повече. Веднъж завинаги! Победих! — Заливайки се в истеричен кикот, Андрю се отдръпна, когато Тони залитна, а после се свлече на колене.