Дорийн Малек - Пантерата и перлата

Бурса, Отоманската империя

август, 1885 г.

— Ще ме изнасилиш, така ли? — попита Сара на английски, като се опитваше да скрие паниката в гласа си.

Шах Калид, владетелят на Бурса, впи в нея тъмните си очи. Чернокожите евнуси, които стояха от двете й страни, я държаха в желязна хватка.

— Ако реша да го направя, никой не би могъл да ми попречи — отвърна Калид на същия език, с британски акцент, но със съвсем безстрастен тон.

Той махна на евнусите да се оттеглят, след което те я пуснаха и отстъпиха крачка назад. Калид добави с рязък глас още някаква заповед и те напуснаха помещението, като не спираха да се покланят.

Сара обгърна с поглед красивото помещение, част от Орчид Палъс 1 1 Палатът на орхидеята — Б.пр. , след това погледна навън, където се простираше дворът на палата с красивия фонтан, мраморен басейн и многобройни клетки с разнообразни птички; дворът беше по-малко копие на двора в султанския дворец Топкапъ. Това, че пашата отпрати слугите си, беше разбираемо. Тя нямаше къде да избяга.

— Защо съм тук? — попита Сара, опитвайки се да прояви смелост.

— Сега ми принадлежиш — отвърна просто Калид. — Мога да правя с теб каквото ми харесва.

— В моята страна ние не купуваме хора! — избухна Сара. Възмущението й бе по-силно от предпазливостта.

— До скоро хората и в твоята страна се продаваха. До преди двайсет години, ако не се лъжа — отвърна той, като едва забележимо се усмихна.

— Покойният ни президент Линкълн отмени робството завинаги — отвърна Сара, раздразнена от думите му. — Още повече, аз съм от Бостън. Ние никога не сме участвали в такова безсрамно потъпкване на човешки права.

— Бостън не е ли част от Съединените щати? — попита сухо той.

— Когато братовчед ми узнае какво се случи с мен, ще имаш сериозни неприятности! — отвърна ядосано Сара.

Усмивката му стана по-широка.

— Тук аз представлявам законът. Твоят роднина… — Калид щракна с пръсти — е безсилен в Бурса.

— Американското посолство…

Калид отметна назад глава и се разсмя, разкривайки два реда великолепни бели зъби, зъби на хищник.

— Те са хора, които си губят времето в приказки — заяви презрително той. — Докато решат какво да правят и кога да го направят, ще минат най-малкото шест месеца. А междувременно си моя.

Сара го погледна объркана. Не бе в състояние да му отговори. Калид беше обръснал късата си тъмна брада, с която го бе видяла последния път. Кожата му бе гладка, с тъмен златист оттенък, а лицето му носеше белега на аристократичната арогантност, която беше нещо естествено за един принц на Бурса. Когато се усмихнеше, на двете му страни се образуваха трапчинки, трапчинка имаше и на брадичката си. Носът му бе правилен, устата му бе великолепно оформена с пълна, чувствена долна устна. Косата му, блестяща и гъста, черна като гарваново крило, се спускаше на меки къдрици по високото му чело и около слепоочията му. Той бе с цяла глава по-висок от нея, слаб и строен, а бродираният му бял кафтан бе разтворен на гърдите. Всъщност бе необикновено красив, което засилваше още повече несигурността и смущението й.

Внезапно Калид протегна ръка, вдигна кичур златна коса от рамото й и го уви около пръстите си. Сара се вцепени и отстъпи крачка назад, но с леко, но настоятелно дръпване, той я притегли към себе си. Тя нямаше друг избор, освен да се подчини. Калид остави златистата коса да изтече между пръстите му, след което с показалеца си прокара гореща бразда от гърлото й до дълбокото деколте на прозрачната й блуза. Сара затаи дъх, когато той премести пръста си още по-надолу и докосна леко чувствителното зърно на гърдата й. То се виждаше съвсем ясно през прозрачната коприна, тъй като жените от харема, които я бяха приготвяли за него, бяха оцветили алвеолите и зърната й с червена къна. Пръстът му направи леко кръгово движение около зърното, след това увеличи натиска си, докато то се втвърди под нежната ласка.

Сара сведе поглед, когато усети как се изчервява, след това с усилие вдигна глава и смело посрещна изгарящия му поглед. В следния миг го удари с всички сили.

Той дори не трепна, просто продължаваше да я фиксира с поглед, после отмести ръката си. С едно светкавично движение отново сграбчи косата й, като я уви с цялата й дължина на ръката си, след това дръпна Сара толкова близо до себе си, че тя се озова като в капан почти облегната на рамото му. Лицето му бе на сантиметри от нейното. Беше необичайно, той не я нараняваше, но въпреки това тя не можеше да се помръдне. Просто гледаше вцепенена от ужас огромните му, черни очи.