Дорийн Малек - Пантерата и перлата

Сара беше шокирана и потъна в мълчание.

— Според нашите представи, това не е толкова любопитен, колкото ужасен обичай — продължи Джеймс. — Но в Изтока е разпространен навсякъде, чак до Китай, и е общоприет.

— Защо го правят?

— Жените в харема са в пълна безопасност, тъй като тези слуги, макар и мъже, не могат да се съвокупляват с тях.

— Значи всичко това се върши единствено за удобство на султана?

— Така е.

Сара потрепери.

— Не знам. Светът, който ми описваш, е много брутален. Не съм сигурна дали е разумно да приема предложението ти.

— Тогава ще трябва да изчакаме да видим дали любопитството ще излезе по-силно от страха ти. — Джеймс се облегна назад в стола си и скръсти ръце на корема си, като я изучаваше внимателно, а на устните му играеше едва доловима усмивка. — Не се колебая да заявя, че любопитството ще победи.

В този момент на вратата се появи Беатрис.

— Хайде, влизайте вътре, вие двамата. Когато се смрачава, насекомите хапят ужасно, направо живи ще ви изядат.

Сара и Джеймс едновременно се изправиха на крака, подчинявайки се на молбата на Беатрис.

Една седмица по-късно Сара и Джеймс надничаха през страничните прозорци на каретата си, като кашляха, когато колелетата вдигаха облаци прах по стръмния път към двореца на султана. Сградата беше огромна и ослепително бяла, с много крила и минарета, които се виеха спираловидно към небето. Слюдата в камъка блестеше на слънчевата светлина, отразявайки се във водата до двореца. Пътят, който водеше към него, бе много натоварен, повечето от хората работеха в двореца Топкапъ, някои от тях бяха евнуси, облечени в широка риза и торбести памучни панталони, които се стесняваха към глезена, червен пояс и черна жилетка, избродирана със злато. Сара докосна шапката си, след това яката на кафявия си летен костюм, после се наведе да махне праха от полите си.

— Престани да се безпокоиш, изглеждаш чудесно — обади се успокоително Джеймс.

Сара погледна към портите на палата, които се разкриваха пред нея, високи четирийсет фута. От двете им страни стоеше по един войник, въоръжен със страховита брадва с остро, блестящо острие. А точно в средата стоеше огромен негър, облечен във великолепен копринен кафтан, пристегнат в кръста със златист пояс. През челото му минаваше превръзка от същия плат. Той стоеше, широко разкрачил крака, със скръстени на гърдите ръце.

— Ето го главния евнух, за когото ти говорих — обади се Джеймс. — Мисля, че чака само теб.

Сара отново измери с поглед огромните порти и човека, дошъл да я посрещне, и се почувства така, като че ли влизаше в забранен град. След това хвърли тревожен поглед към Джеймс.

— Не е необходимо да го правиш — каза той, като видя безпокойството й. — Просто ще му кажа, че си променила решението си, след това ще си отидем вкъщи.

Сара изправи упорито рамене. Тя беше подхванала тази тема и нямаше да се отрази добре на Джеймс и бизнеса му, ако в последния момент променеше решението си и разочароваше султана.

— Не, Джеймс, всичко ще бъде наред. Ще ти бъда благодарна, ако ме придружиш до портите.

Те слязоха от каретата и Сара веднага почувства погледа на евнуха върху себе си, докато се приближаваха към него. Той я изучаваше внимателно, преценяващо, което я караше да се чувства много неудобно.

— Казал си му, че не съм определена за харема, нали? — попита неспокойно Сара.

— Разбира се. Ако беше предназначена за удоволствие на султана, евнухът щеше да те съблече и да те подложи на основен преглед, за да прецени дали си подходяща. Позволи ми отново да ти повторя, че можеш да се върнеш в къщата ми, когато пожелаеш.

Сара кимна в знак на съгласие. Джеймс поведе разговор с евнуха на развален английски, след това се обърна към Сара и я целуна по бузата.

— Довиждане, скъпа. Забавлявай се. С нетърпение очаквам да те видя след няколко седмици.

— Довиждане, Джеймс — отвърна Сара, като притисна към себе си пътната чанта, в която бе сложила най-необходимите си принадлежности.

Евнухът протегна ръка и след моментно колебание Сара му връчи чантата си. Огромните врати в миг се затвориха след тях, а каретата на Джеймс зави и пое по обратния път. Сара хвърли кратък поглед през рамо, след това последва евнуха. Когато влезе вътре, все едно попадна в друг свят. Навсякъде сновяха забързани хора. Минаха покрай няколко поста, покрай спалните помещения на войниците и евнусите и излязоха в един двор, покрит с калдъръм. Няколко работника метяха камъните и ги пръскаха с вода. Изглеждаха погълнати от работата, която вършеха. Покрай нея в стегнати редици минаха група войници в тъмносини униформи със златни копчета, на главите с характерните турски червени фесове.