Дорийн Малек - Пантерата и перлата

Сара слушаше, без да каже нещо. Не беше изненадана да научи, че животът в харема, обикновено известен като бездеен и ленив, има своята тъмна страна.

И двете жени се обърнаха едновременно, когато в стаята ненадейно влезе главният евнух и каза нещо на Роксалена. Принцесата се усмихна на Сара.

— Баща ми иска да те види — каза тя, като очевидно бе много доволна. — Да бъдеш извикана от султана толкова скоро, е голяма чест. Ела, трябва да се подготвим, за да се срещнеш с него. След това ще проведем първия си урок по английски.

— Кажи й да си съблече дрехите — нареди Козем.

Търговецът на роби преведе заповедта на гръцки и момичето покорно свали робата, която носеше. Памучната дреха падна леко на пода, а девойката сведе срамежливо поглед, разкривайки пред всички красотата на голото си тяло.

— Е, Калид, не е ли хубава? — обърна се към него Козем.

Шах Калид погледна първо баба си, след това нещастната млада жена, която стоеше пред тях. Гъстата й коса, сплетена в сложна прическа, блестеше като оникс на светлината на свещите. Имаше малки, хубаво оформени гърди и дълги, грациозни крака.

— Тя е от Тесалия — продължи Козем, изпълнена със задоволство. — Какво ще кажеш?

— Много е красива, бабо — отвърна Калим.

— Много красива? Платих тринайсет хиляди за това момиче, а ти просто казваш „много е красива“!

— Не съм те молил да я купуваш.

— Отведи я! — нареди Козем на търговеца на роби, който излая нещо и момичето бързо излезе. Търговецът също се отправи към изхода, но заднишком и като се покланяше през цялото време. Козем изчака, докато той си отиде, след това се обърна към внука си. — Калид, вече съм стара и сигурно скоро ще умра.

— Сигурен съм, че ще ме надживееш — отвърна Калид, като се усмихна.

— Преди да си отида, искам да видя наследника ти. Искам да съм сигурна, че името на баща ти ще бъде продължено.

— Бабо, обсъждали сме това и преди. — Калид въздъхна.

— Да, знам — продължи иронично старата жена. — Никое от тези момичета не е достатъчно добро за теб.

— Никога не съм казвал това.

— Ти дори не пожела султанската дъщеря!

— Роксалена беше тази, която ме отхвърли.

— Отхвърли те, защото ти не показа никакъв интерес към нея! Дори не прояви достатъчно възпитание поне да се престориш!

— Тя не ме иска, аз също.

— Какво значи не иска? Детински работи! Да не би да си мислиш, че съм искала твоя дядо, когато ме омъжиха за него? Чувствата възникват с времето. Достатъчно е, че сте мъж и жена. И двамата сте млади, така че можете да създадете деца, а семействата ви одобряват този съюз.

Калид сви упорито устни.

— Защо не говориш с Роксалена за това? Тя не беше по-щастлива от възможността за този брак, отколкото аз.

— Тя е дъщеря на султана — мислиш ли, че ще позволи да й наложат мъж, който не я желае? Тя е най-високопоставената жена в империята! За теб това бе шанс да влезеш в семейството на султана, а ти го отхвърли. Ти си истински глупак.

Калид отпи от питието си, като дори не си направи труда да отговори. Старата жена нетърпеливо се приведе напред.

— Ожени се, Калид. Ожени се за която искаш — това момиче или някое друго, все едно, но държа да имаш законен наследник. След това си вземи още жени или наложници. Толкова ли много искам от теб, преди да си отида от този свят?

— Бабо, ти няма да отидеш никъде.

— Носят се слухове, че не се жениш, защото не те бива с жените и не можеш да създадеш син — подхвърли лукаво Козем.

Калид й отправи кратък, изпълнен с отвращение, поглед. Това беше повече от смешно, дори за нея.

— Ако баща ти беше още жив, щеше да ти нареди да се ожениш! — избухна Козем, отново сменяйки тактиката.

— Баща ми е мъртъв, а ти ме отегчаваш — заяви Калид. — Дръж си езика зад зъбите, или ще наредя да не те пускат да излизаш от харема. Така няма да имаш възможност да говориш необмислено.

Козем го погледна подозрително. Благоволението, с което Калид даряваше баба си, беше пословично, затова тя се осмеляваше да говори неща, които никой друг не би се осмелил да му каже.

— Мислиш си, че не знам защо се държиш така? — каза Козем с безизразен тон.

Калид срещна погледа й, но не каза нищо.

— Твоята майка ти напълни главата с английски вълшебни приказки, после умря и ме остави аз да се оправям с последствията — продължи Козем, като размаха пръст пред него.

— Достатъчно! — заяви Калид и се изправи. — Време е да си лягаш.

Козем не се помръдна от мястото си.

— Не ме ли чу?