Дорийн Малек - Пантерата и перлата

Старата жена стана и с достойнство излезе от стаята с високо изправена глава. Калид се усмихна, докато я гледаше как се оттегля. Усмивката му изчезна, когато си спомни думите й. Козем беше права в едно. Той не желаеше никоя жена в империята и сам започваше да се чуди дали някога изобщо ще прояви интерес.

— О! Това не мога да го кажа! — Роксалена хвърли книгата на пода.

— Има меко „г“, Роксалена, произнася се като „й“. — Сара започна да обяснява търпеливо, като вдигна книгата от килима и я отвори на страницата, на която бяха стигнали.

— Тогава защо не се използва „й“? — настоя Роксалена. — Твърдо „г“ и меко „г“, твърдо „си“, което е всъщност „к“, и меко „си“, което в действителност е „с“ — всичко е толкова объркано!

— Не знам защо една и съща буква се произнася по различен начин. Не съм измислила аз езика. Английският е възникнал много отдавна и се е развивал в продължение на векове, като е заемал от много други езици… — Сара спря да говори, когато забеляза, че Роксалена я гледа втренчено.

— Остави това. — Сара затвори книгата. — Мисля, че за днес е достатъчно.

Двете жени едновременно отправиха погледи към вратата. Влезе един евнух, който се поклони ниско пред Роксалена.

— Дрехите ти вече са тук.

Роксалена доволно се усмихна, като пое пакета от слугата и го отпрати с едно движение на ръката. След това отвори пакета и извади прозрачна блуза в сапфирено-син цвят и подходящ копринен шал.

— Какво ще кажеш? — принцесата се обърна нетърпеливо към Сара.

— Това ли се предполага, че трябва да нося тази вечер, при посещението на шах Калид? — попита невярващо Сара.

— Разбира се.

— Но това е прозрачно!

— Но цветът е подходящ. Избрах го специално, за да подхожда на очите ти. И това да върви с блузата. — При тези думи тя извади чифт ленени панталони, избродирани с копринени конци. — И тези обувки.

Роксалена извади малки пантофки с извити нагоре върхове, също избродирани със сребро.

— Откъде взе тези неща? — попита удивена Сара.

— Наредих на камериерката си да ги донесе. Ще носиш моите сапфирени обици, диамантената ми огърлица и колана, обшит с опали и перли.

— Роксалена, не бих могла… — започна Сара. В отговор Роксалена само вдигна ръка.

— Ще ме поставиш в неудобно положение пред пашата, подчинен на баща ми?

— Но защо е необходимо да нося тези дрехи?

— Трябва да бъдеш облечена подходящо, в противен случай пашата ще си помисли, че султан Хамид преживява тежки времена и може да му хрумне да се разбунтува.

— Разбирам — отвърна Сара, като се усмихна. — Ако не облека тези дрехи, може да предизвикам революция.

— Кой знае? — Роксалена се усмихна лукаво. Усмивката й моментално се стопи, когато от обувките изпадна една бележка. Тя я грабна и я притисна към гърдите си.

— Какво е това? — попита Сара.

— За мен е — отвърна бързо Роксалена, като се озърна, за да се убеди, че никой не ги наблюдава.

— Не отговори на въпроса ми.

— По-добре е да не знаеш нищо за това — каза тъжно принцесата. — Може да бъде опасно.

— Бележката е от Осман бей, нали? — изражението на принцесата подсказа на Сара, че е на прав път.

— Но откъде знаеш? — прошепна изплашена Роксалена, като видимо пребледня.

— Забелязах погледите, които си отправяте един на друг — отвърна Сара. — Срещаш се тайно с него, така ли?

Роксалена се поколеба, след това кимна утвърдително.

— Онзи ден забелязах, че той е изключително внимателен към теб. Но защо криете връзката си? Той е капитан на охраната на баща ти. Това е висок пост. Не ти ли позволяват да говориш с него?

— Той не е благородник — обясни тъжно Роксалена. — Аз трябва да се омъжа за човек с благородно потекло. Брак с такъв като Осман е забранен за мен. Ако връзката ни бъде разкрита, Осман ще бъде екзекутиран.

— И той доброволно поема такъв риск? — ахна Сара.

— Рискът е и за двама ни — отвърна принцесата, като настойчиво впи поглед в Сара. — Не трябва да казваш на никого за това.

— Разбира се, че няма да кажа, но…

Роксалена направи знак да замълчат, тъй като чуха забързани стъпки по коридора и женски гласове, които обсъждаха възбудено нещо.

— Какво става? — попита Сара, която не можеше да разбере нищо.

— Пристига шах Калид. Керванът му се е насочил към главната порта. Можем да го видим оттук.

Двете жени се приближиха до прозореца, който бе посочила Роксалена, и коленичиха на копринените възглавници пред него. Харемът се намираше на втория етаж, откъдето можеше да се вижда над червените тухлени покриви на другите крила. В далечината се издигаше облак прах и през него можеха да се забележат редица от коне и фургони, които напредваха бавно към двореца.