Дорийн Малек - Пантерата и перлата

Сара любопитно се оглеждаше на всички страни, опитвайки се да запомни всичко. От двора във всички посоки имаше коридори, по-късно Сара щеше да научи, че един от тях води към главната порта, друг към училището за младите принцове, трети — към болницата, четвърти — към кухнята и така нататък. Всичко беше толкова огромно и сложно, че тя почти нищо не можеше да възприеме в цялост, и тъй като беше обект на открити любопитни погледи и прикрити коментари, тя съсредоточи вниманието си единствено върху широкия гръб на главния евнух, като продължи да следва стъпките му. Точно пред тях се появи красива арка, изработена от тухли от лапис. Тя се издигаше над изкусно инкрустирани двойни врати от месинг, с вградени скъпоценни камъни и златни брави. От двете им страни бяха поставени клетки с кресливи разноцветни папагали, които се разхвърчаха уплашено, когато двамата войници отстъпиха встрани при повелителния жест на главния евнух. Двойните врати се отвориха.

Това беше харемът. Сара се опита да не се зазяпва, но зрелището бе завладяващо. Никога не беше виждала толкова много жени, събрани на едно място — толкова много красиви жени, облечени в богати, но оскъдни облекла. Жените бяха навсякъде: протегнали се блажено върху възглавници, седнали на ръба на мраморен басейн, намиращ се в средата на друг двор, облегнали се на колоните, които заобикаляха басейна, надвесени от балкони на втория етаж, които водеха към личните им покои. Някои бяха голи до кръста, но по шиите им висяха тежки златни огърлици, които достигаха до вдлъбнатинката между гърдите им, на ушите им висяха дълги, тежки обици. Някои носеха традиционни турски дрехи — дълга роба с висящи широки ръкави или много широки панталони и прилепнала до тялото жилетка. Някои носеха украшения за глава, други не, но затова пък косите им бяха сплетени в сложни прически. Но повечето носеха великолепни бижута. Имаше жени от всички раси, с всякакъв цвят кожа, косите им бяха в най-различни нюанси, но Сара забеляза, че никоя не беше руса като нея. До леко плискащ се фонтан свиреха група музиканти със затворени очи, а наоколо можеха да се видят и малки животни — котки, кучета, дори една маймуна. Върху ориенталски килими бяха поставени ниски масички, отрупани с плодове и различни деликатеси. Сара забеляза как маймуната открадна една ябълка и избяга, за да я изяде на спокойствие.

Главният евнух се спря пред едно странично стълбище и хвърли през рамо поглед към Сара, която побърза да се изравни с него. Тя чувстваше върху себе си погледите на жените и чуваше възбудения им шепот, докато се изкачваше с евнуха по стълбите. В края на горния коридор влязоха в една стая. Тя беше богато обзаведена, а на дивана се бе изтегнало момиче, което четеше книга. Когато видя Сара, момичето скочи на крака, а тънкото томче падна на килима. Девойката беше много красива, блестящата й черна коса се спускаше свободно до кръста, огромните й очи на кошута, обрамчени с гъсти и дълги мигли, бяха черни като оникс. Носеше розови копринени панталони, аметистова на цвят блуза и широк сребрист колан, който опасваше тънката й талия. От ушите й висяха тежки обици, украсени с перли, перли висяха и от сребърната й огърлица. Малка шапчица от сребриста мрежа, гъсто обшита с маргарит, бе поставена кокетно на красивата й глава.

Девойката изненада Сара, като пое ръката й, целуна я, след това докосна с нея едната си вежда.

— Моята учителка по английски! — възкликна тя и лицето й засия от радост. — Аз съм Роксалена. Толкова се радвам, че дойде.

— Благодаря ти, принцесо — отвърна Сара. — Много съм щастлива да се запознаем.

Роксалена направи жест, с който отпрати главния евнух. Той остави чантата на Сара на земята, поклони се и излезе.

— Моля те да ме извиниш, английският ми е много лош — каза Роксалена, като поведе Сара към дивана и й направи знак да седне. След това Роксалена се настани до нея, като подви крака под себе си. — Как се казваш?

— Сара.

— И идваш от Съединените щати. Човекът, който прави географски карти за баща ми, ми показа това място на картата си. Много ли е далеч?

— Да, далече е.

— И всичките ли жени са облечени като теб?

— Повечето.

— Но тези дрехи са грозни! — Роксалена махна презрително с ръка. — Как може да ти харесва да изглеждаш като стара кафява кокошка?

Сара се усмихна, като си мислеше, че английският на Роксалена е по-добър, отколкото бе очаквала.

— Уверявам Ваше Величество, че това е последна мода в моята страна.