Дорийн Малек - Пантерата и перлата

— И жълтата ти коса, и тя ли е нещо обикновено?

— Да, така е.

— И винаги ли е така прибрана? — попита принцесата, като посочи с пръст кока на Сара.

— Обикновено, да.

— О! — възкликна девойката. — Ще ти дам някои от моите неща и скоро ще изглеждаш много по-красива, тъй като ще оставим прекрасната ти коса да се спуска свободно. Освен това не е задължително да ме наричаш Величество. Вие нямате величества, нали?

— Така е, нямаме.

— И жените ходят по улиците с открити лица и участват в правителството? — продължи да разпитва нетърпеливо Роксалена.

Сара се засмя.

— Е, наистина не носим воали пред лицата си и наистина се борим, за да получим право на гласуване…

— Право на гласуване?

— Ще обясня, когато му дойде времето, Ваше… Роксалена.

Роксалена кимна одобрително.

— От колко време си в империята?

— От няколко седмици.

— И си прекосила океана, за да стигнеш дотук?

— Да, от Ню Йорк до Париж. След това пътувах с влак от Париж до Константинопол.

— Толкова копнея да видя Париж, Франция! — въздъхна Роксалена. — Имам много книги, но са стари и в по-голямата си част са на турски. Имат картинки, но не е същото, нали?

— Не, не е същото.

Роксалена се огледа наоколо в разкошната стая, като че ли изследваше стените на затвор.

— Никога няма да видя Париж — каза тъжно тя.

— А може би ще можеш.

Принцесата обаче поклати отрицателно глава.

— Изписано е на челото ми, че ще изживея живота си тук. — Тя отново хвана Сара за ръката. — Затова си толкова важна за мен. Ти ще бъдеш моите очи и уши, моят прозорец към света. Първо трябва да науча английски по-добре, за да мога да чета твоите книги.

— Принцесо, твоят английски е отличен.

— Но не мога да чета. Мога само да говоря! Важно е да науча буквите ви!

— Мога да те науча на това.

— Но дали ще има достатъчно време, преди да си тръгнеш? — попита с безпокойство принцесата.

— Ще работим упорито — отвърна Сара, като се усмихна.

Очарована, Роксалена плесна с ръце. Изведнъж разговорът им бе прекъснат от висок женски смях, който долетя от предната врата.

— Какво става? — попита Сара.

Роксалена сложи пръст на устните си в знак на мълчание и сграбчи ръката на Сара, след това я поведе на балкона и двете погледнаха надолу към двора. Жените, които весело се къпеха в мраморния басейн, ги забелязаха и отново избухнаха в смях, като закриха устата си с ръка.

— Глупачки! — промърмори Роксалена.

Сара насочи поглед към нея, като се опитваше да не се засмее. Роксалена бе много по-различна от представите й.

— Защо си им ядосана? — попита Сара, като кимна към жените в басейна.

— Ядосана ли?

— Току-що ги нарече глупачки.

В отговор Роксалена само сви рамене.

— Разбрали са, че шах Калид ще направи посещение на баща ми на Празника на цветята. Обмислят какво да облекат и как да се държат, за да привлекат вниманието му.

— Той ли е пашата на Бурса?

— Чувала ли си за него? Почти ме бяха омъжили, но аз казах на баща ми, че ако изпрати на пашата годежния пръстен, ще взема бадемова отрова и ще се убия.

— Но защо? — Сара беше изумена.

— Срещнах се с Калид, но в очите му не видях огън. Няма да отида при мъж, който не ме иска.

„Много добре“ , помисли си Сара, но за нещастие, повечето от сънародничките на Роксалена нямаха правото да избират или да откажат.

— Всички тези глупачки долу — продължи принцесата, като махна презрително с ръка към басейна — се надяват, че той ще избере една от тях и ще помоли султана да я отведе със себе си в Бурса. Калид няма съпруга, а както се говори, няма и фаворитка.

— Това нещо необичайно ли е?

Роксалена обърна очи към тавана.

— Той си мисли, че е необикновен, guzdar…

Сара въпросително повдигна вежди.

— Специален — обясни принцесата. Няколко евнуха негри, чиито черни коси бяха скрити под тюрбани, започнаха да прибират храната от масите.

— В харема няма ли бели евнуси?

— Не, те прислужват на баща ми, когато се среща с посетителите си — отвърна Роксалена.

В този момент Сара видя как една от жените в басейна сложи ръка на рамото на друга жена и се наведе, за да я целуне по шията. Втората жена отметна назад глава, след това пъхна ръка в деколтето на първата, като помилва гърдите й. Те си прошепнаха нещо, след това излязоха от басейна и хванати за ръка, влязоха в една от многобройните стаи. Сара отклони поглед, смутена от видяното, но Роксалена само сви философски рамене.

— Често султанът дълго време не ги вика при себе си — обясни просто тя. — Затова те се задоволяват една друга. Други се пристрастяват към опиума и прекарват опиянени дълги дни.