Дорийн Малек - Пантерата и перлата

— Моят баща, Султан Абдул Хамид IV, Повелител на Златния полумесец, Лъва на пустинята, те поздравява, Сара Уулкът — започна Роксалена да превежда на английски — и би искал да те представи на своя паша от областта Бурса, шах Калид.

Сара насочи поглед към пашата и пулсът й се ускори. Той я гледаше с интерес, облегнал се на лакът. Червената му роба бе разтворена и разкриваше дрехата под нея, изработена от бяла коприна. От близко изглеждаше още по-внушителен. Сара му се поклони грациозно. В отговор той само кимна. Султанът отново заговори.

— Баща ми казва да свалиш воала си — продължи да превежда Роксалена.

Сара я погледна разтревожена.

— Това е желанието на султана — добави многозначително принцесата, като закима енергично с глава.

Сара преглътна с усилие, след това откопча клипсите, които придържаха воала. Фината материя се свлече и Сара я задържа в ръката си.

— И останалото — добави Роксалена, обяснявайки нетърпеливия жест на султана.

Шах Калид не каза нищо, само наблюдаваше как Сара махна воала от главата си, разкривайки косите си. Султанът промърмори одобрително нещо, като продължаваше да пуши лулата си.

— Защо трябва да правя това? — Сара се обърна към Роксалена, която поклати предупредително глава.

Американката се подчини и замълча, спомняйки си инструкциите, които бе получила. Не трябваше да започва разговор. Султанът й хвърли надменен поглед, раздразнен от въпроса й. След това сърдито заповяда нещо. Доброто му настроение се бе изпарило.

— Баща ми иска да разплетеш косата си — продължи Роксалена, като с очи направи знак на Сара да се подчини без възражения.

Сара махна фибите от косата си, като се чудеше дали щяха да я накарат да се съблече. След това тръсна глава, за да освободи плитките. Когато погледна към Калид, забеляза, че той се бе привел леко напред и я гледаше внимателно.

— Дали ще поискат да преброят и зъбите ми? — обърна се тя към Роксалена със саркастичен тон, неспособна да се овладее.

Роксалена заклати енергично глава, очите й бяха разширени от уплаха, изражението й бе загрижено. Сара прокара пръсти през косата си, като погледна предизвикателно Калид.

Когато той заговори, Сара трепна.

— Шах Калид пита защо си дошла в харема на Топкапъ — чу тя гласа на Роксалена.

— Той не знае ли? — отвърна на въпроса с въпрос Сара, като продължаваше да гледа Калид.

— Отговори на въпроса — изсъска принцесата.

— Дойдох да уча принцеса Роксалена на английски, както и самата аз да науча нещо за Отоманската империя — отвърна покорно Сара.

Роксалена веднага преведе думите й на турски. Калид заговори отново, гласът му бе нисък и модулиран.

— Шах Калид се учудва, че съпругът ти е позволил да дойдеш сама толкова далеч и да поемеш такова задължение — продължи Роксалена.

— Кажи му, че нямам съпруг и правя това, което искам — отвърна твърдо Сара.

Сара наблюдаваше реакцията на Калид, когато принцесата превеждаше думите й. Той не помръдна устни, но тя можеше да се закълне, че очите му проблеснаха весело. Султанът добави нещо с рязък глас и направи жест, с който ги отпращаше.

— Свободни сме да си тръгваме — каза Роксалена, като се изправи на крака и се поклони на двамата мъже.

Сара направи същото. Двете излязоха от стаята, а един прислужник затвори вратата зад тях.

— Кажи ми пак как се казваше тази американка — обърна се към султана Калид, веднага щом жените излязоха. Султанът го погледна внимателно.

— Сара Уулкът.

— Искам я — заяви просто Калид.

В отговор султанът само се усмихна.

— Видя ли го? Беше изплезил език като куче! О, заслужаваше си да го видя така! Великият шах Калид — омагьосан от една жена! Заслепен! Сега мога да умра щастлива.

— За какво говориш? — Сара бе раздразнена, все още се чувстваше унизена от срещата.

Бе легнала на дивана в стаята на принцесата, главата й почиваше на сатенена възглавница.

— Казвам, че той е заслепен от теб! — отвърна Роксалена, като продължаваше да се усмихва. — Ако баща ми не се беше отегчил, Калид сигурно щеше да те накара да се съблечеш изцяло, за да може да се наслади на гледката.

— Това нямаше да мине без борба — отвърна сериозно Сара, като нагласи по-удобно възглавницата под главата си и въздъхна.

Роксалена избухна в смях. Очевидно беше, че страшно се забавлява.

— Винаги съм знаела, че някой ден и той ще си намери майстора…

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че ще се появи жена, която ще смъкне маската му на безразличие и ще го накара…