Дорийн Малек - Пантерата и перлата

В следващия миг осъзна, че не е сама. Примигна бързо, опитвайки се да види ясно фигурата пред себе си. Когато зрението й се избистри, видя много дребна жена, която можеше да бъде на всяка възраст от трийсет до петдесет години, облечена в семпла муселинена роба. Жената сключи ръце пред себе си и се поклони ниско.

— Казвам се Мемтаз — каза тя. — Назначена съм за ваша прислужница, защото говоря английски.

— Къде съм? — въздъхна Сара.

— В Двореца на орхидеята, дома на шах Калид. Той плати на султана огромна цена за вас, сега сте негова собственост. Елате, трябва да ви помогна да се приготвите, за да се явите пред него.

Главният евнух отстъпи встрани, за да направи път на Роксалена. Тя се поклони ниско пред баща си, изчаквайки той да й позволи да се изправи.

— Е? — попита рязко султанът, като си взе поредното парче халва от сребърния поднос, който един слуга държеше пред него.

Зад султана бяха застанали двама нубийци и ритмично вееха с красиви ветрила, направени от пера. Роксалена вдигна поглед, прецени, че вече може да се изправи, и зачака. Султанът нетърпеливо й направи знак да говори.

— Учителката ми по английски е изчезнала — започна без заобикалки Роксалена.

Принцесата знаеше кога милото и кокетно държание с баща й можеше да даде резултат, но сега случаят не беше такъв. Султанът не казваше нищо, просто изглеждаше отегчен, показвайки по този начин, че такъв незначителен въпрос няма нищо общо с него.

— Притеснявам се за нея — добави принцесата.

— Жените от Запада не би трябвало да идват в тази страна — отвърна небрежно султанът. — Понякога им се случват странни неща.

Роксалена знаеше, че баща й има пръст във всичко, което ставаше в палата, но да го разпитва подробно, когато той ясно бе показал, че не желае да говори повече, бе опасно както за нея, така и за Сара.

— Уроците ми липсват. — Роксалена се опита да промени тактиката.

— Учители се намират лесно. Ще кажа на главния евнух да ти намери друга учителка — каза султанът с тон, който показваше, че въпросът е приключен.

След това отпрати дъщеря си с властен жест. Роксалена се поклони и се оттегли, след това прекоси бързо тронната зала и навлезе в един страничен коридор. Спусна воала пред лицето си и наведе глава, като се придържаше плътно към стената и внимаваше да не бъде забелязана. Принцесата се отправи към кухнята. Покрай нея тичаха забързано слуги, които носеха покрити кошници или кошове с плодове и купчини бельо. Зад главната кухня имаше малка алея, която рядко се използваше, Роксалена отвори малка метална врата и излезе на алеята, като придържаше към носа си парфюмирана кърпичка. От една ниша наблизо се появи Осман бей и веднага я пое в прегръдките си, като почти я вдигна от земята.

— Получил си съобщението ми — промълви Роксалена, заровила лице в гърдите му.

Младата жена затвори очи и вдъхна мъжкия му аромат, като потърка бузата си в униформата му.

— За теб не е безопасно да идваш тук — каза Осман бей. — Сигурна ли си, че никой не те видя?

— Бях много внимателна. Случаят е спешен.

— Какво се е случило?

— Приятелката ми Сара, която ми беше и учителка по английски, е изчезнала от двореца.

— Отвлечена ли е? — Осман я отдалечи от себе си и я погледна изпитателно.

— Нямам представа — отвърна разтревожена Роксалена. — Разбира се, баща ми знае какво е станало, но няма да ми каже нищо. Със сигурност той е уредил всичко.

— И сега искаш да поразпитам, да видя какво мога да науча?

Роксалена кимна утвърдително.

— Моля те. Сара е от съвсем скоро тук, а аз не знам нито къде е попаднала, нито какво ще стане с нея. Тя сама пожела да ме обучава и аз се чувствам отговорна, че я доведох в Топкапъ.

— Смятай го за уредено — отвърна Осман и я целуна нежно по челото. — Ще се видим утре вечер, в изоставената баня.

— До утре вечер — отвърна Роксалена, като стиска ръката му.

— Не се притеснявай. До утре ще знам какво се е случило с приятелката ти — каза окуражително Осман, а принцесата се изплъзна от прегръдката му и се върна тичешком през малката метална врата.

Изминаха два дни и Сара отново бе извикана да се яви пред шах Калид, а през това време Мемтаз се зае да й разясни как трябва да се държи в харема, но Сара се оказа много упорита ученичка. Тя гледаше тъжно и безучастно на всичко, което правеха с нея — боядисване на ръцете и краката с къна, търкане на кожата с пемза, миене на косата с яйчни жълтъци и парфюмиране на цялото тяло със сандалово дърво и смирна. Сара изобщо не се интересуваше дали шах Калид ще я намери красива или не, но още когато му бе представена за пръв път, разбра, че няма друг избор. Стоеше неподвижна като статуя, докато цял куп робини, под ръководството на Мемтаз, отстраняваха почти невидимите косъмчета по тялото й със смес от лимон и захар. Сара намираше този обичай за ужасен и унизителен, той я изпълваше с гняв, възмущение и болка, но когато започна да се съпротивлява, Мемтаз извика двама евнуси, които я хванаха и държаха, докато не приключи всичко. След депилацията я изкъпаха и намазаха с бадемово масло, начервиха устните, бузите и зърната на гърдите й. Сара стоеше и гледаше отражението си в огромното огледало, докато Мемтаз внимателно очертаваше очите и почерняше веждите й, завършвайки по този начин цялата процедура. Когато Сара се изправи, Мемтаз й облече небесносин кафтан, избродиран със злато. Черкезката плесна с ръце от удоволствие.