Дорийн Малек - Пантерата и перлата

— Недей да си толкова тъжна, господарке — заговори успокояващо Мемтаз. — Наистина имаш голям късмет. Ще живееш богато и в лукс, и няма да правиш нищо друго, освен да се къпеш в хамама, да се мажеш с благовонни масла и да се обличаш в красиви дрехи, да пушиш наргиле и да се храниш с най-отбрани ястия.

— Не искам нищо от това, Мемтаз. Искам да бъда свободна.

— А и паша Калид е млад — продължи Мемтаз, като че ли не бе чула думите на Сара. — Той е най-красивият мъж в Бурса, а може би и в цялата империя, Всички жени от харема въздишат тежко само за едно негово докосване и се молят да бъдат избрани за някоя любовна нощ. Можеш да бъдеш подчинена на стар, грозен и дебел мъж, който вони на чесън. Господарят също е много богат. Наследи палата и всичко в него от баща си, харема и земите от Златния Рог до Босфора, чак до хълмовете на бедуините.

Сара вдигна ръка, за да спре словоизлиянията на прислужницата.

— Благодаря ти, Мемтаз. Знам, че се опитваш да ме успокоиш, но сега искам да остана сама, за да помисля. Можеш да си вървиш. — Мемтаз се поклони.

— Мемтаз?

Прислужницата се обърна.

— Какво означава kourista?

Мемтаз се усмихна.

— О, това е любовно обръщение, много ласкателно… разбираш ли?

— Комплимент?

— Да. Когато мъж нарече така една жена, това означава, че тя е предмет на страстния му копнеж, на неговото болезнено желание.

Сара отклони поглед встрани. Мемтаз се оттегли тихо в съседната стая, където спеше. Сара се обърна и се загледа през покрития с решетки прозорец към каменните стени, които отделяха харема на пашата от останалия свят. Трябваше да има някакъв начин да се измъкне от това място. Но какъв?

Сара въздъхна съкрушено. Какво щеше да прави? Намираше се на хиляди мили от дома и по никакъв начин не можеше да се свърже с никого. Дори и ако Роксалена знаеше какво й се бе случило, не можеше да направи нищо против волята на баща си, султана. Джеймс беше единственият човек от Запада, който Сара познаваше в цялата Отоманска империя, вероятно единственият, който можеше да й помогне, но братовчед й бе толкова недостижим до нея! Все едно че я бе погълнало земетресение.

Гърлото й се сви от ужас, докато постепенно осъзнаваше, че няма изход. Тя беше продадена, ПРОДАДЕНА, за бога, на човек, който предизвикваше такива противоречиви чувства в нея, че всяка мисъл да го види отново я докарваше до ръба на истерични сълзи.

Константинопол, столицата на Отоманската империя

юли, 1885 година.

— Значи си любопитна да узнаеш нещо повече за живота в харема? — Джеймс Уулкът се усмихна, като отпи глътка от леденостуденото си питие.

— Разбира се — отвърна Сара. — И защо не? Като негова първа братовчедка, Сара носеше същата фамилия, освен това споделяше неговата страст към пътешествия в чужбина; двамата бяха израснали заедно като брат и сестра в Масачузетс, отгледани от бащата на Джеймс, чичото на Сара.

— Джеймс, не мисля, че е удачно да губиш времето на Сара, докато е с нас, като обсъждаш разгулния живот на тези чужденци — обади се Беатрис, като се изправи и постави чашата си до сребърната кана на масата.

От ръкава на синята си копринена рокля тя извади дантелената си кърпичка и попи внимателно потта по слепоочията си. Полите на роклята й прошумоляха, когато отново зае мястото до съпруга си.

— Страхувам се, че чужденката тук си ти, скъпа, а неморалността е въпрос единствено на гледна точка — отвърна Джеймс, като смигна на Сара.

Тримата седяха на терасата на втория етаж на жилището на семейство Уулкът, което се намираше в европейската част на града. Пред тях се откриваше изглед към моста Галата и те се наслаждаваха на следобедния морски бриз. До тях достигаше приглушен шум от улицата, врявата от пазара, скърцането на колелетата на каруците и чаткането на конските копита по калдъръма и виковете на търговците, които бяха изложили стоките си близо до доковете.

От стола, изплетен от индийска тръстика, Беатрис взе ветрилото си с инкрустирана дръжка и започна енергично да си вее с него.

— Има ли още лед? — обърна се тя към съпруга си.

— Не, а следващата доставка е в края на седмицата — отвърна Джеймс, после насочи поглед към Сара. — Ледът се доставя от планината Олимп, пътят е много дълъг и труден, затова ледът е рядко и много скъпо удоволствие.

— Но пък помага да се понесат по-леко тези непоносимо горещи дни. Изобщо не можах да свикна с тази горещина. — Беатрис се обърна към Сара. Луничавото й лице бе цялото зачервено. — Сигурна съм, че и ти трудно понасяш жегата.