Дорийн Малек - Пантерата и перлата

— Можех да заповядам да те убият за това! — заяви тихо той, но заплахата в гласа му не можеше да се сбърка с нищо друго.

Измина известно време, докато Сара успее да му отговори. Тя си пое дълбоко дъх и облиза пресъхналите си устни.

— Но в такъв случай сумата, която си платил за мен, ще е дадена напразно — отвърна спокойно тя.

Той я пусна толкова внезапно, че тя залитна назад.

— Може пък да смятам, че съм направил сериозна инвестиция.

— Разочарован си, нали? — В тона й се долавяше сарказъм. — Не съм толкова смирена, както си предполагал. Може би за такава висока цена си очаквал покорна кобилка. Трябваше да я разгледаш по-отблизо и да научиш нещо повече за нея, преди да я купиш. Тази хапе.

— Духът на всеки кон може да бъде пречупен — отвърна тихо той. — След време дори най-дивият започва да очаква с нетърпение докосването на господаря си.

— В този случай ще бъдеш разочарован — отвърна безстрастно Сара.

— Няма да бъда разочарован — каза уверено той. — Това е само началото.

— От сделката спечели единствено султан Хамид. Сега той притежава твоя скъпа наследствена вещ и парите ти, а ти получи за любовница жена, която не познаваш и която, мога да те уверя, изобщо не си преценил правилно.

— Какво искаш да кажеш?

— Нищо.

— Но ти ще станеш такава, каквато искам.

— Значи ще ме изнасилиш.

— Това няма да е необходимо. — Той повдигна с длан брадичката й, като обърна лицето й към светлината. — Ще ме молиш да те любя, kourista 2 2 скъпа — Б.пр. — добави тихо той. — А след това ще ме молиш да не спирам.

— Никога! — процеди през зъби Сара, като се отскубна от него. — Изобщо не си струва, повярвай ми. Просто ме пусни да си отида.

— Какво, искаш да те върна при султана? — Калид изглеждаше развеселен.

— Той ще се погрижи да ме изпратят при братовчед ми. Може дори да ти върне това, което си платил за мен — каза Сара с надежда.

Калид обаче само поклати глава.

— Не става въпрос за цената. Султан Хамид изобщо не приема ситуацията като сделка. Аз бях длъжен да му дам всичко, което той поиска в замяна.

Сара не знаеше какво да му отговори. Започваше да я обзема отчаяние. Осъзна, че мъжът пред нея е свикнал да получава всичко, а това, което искаше сега, бе Сара Уулкът. Внезапно Калид плесна с ръце и евнусите веднага се появиха, като че ли се материализираха от въздуха.

— Какво става? — Сара се огледа уплашено наоколо. Какво ли беше намислил сега?

— Те ще те отведат в покоите ти.

След като каза това, Калид й обърна гръб. Преди да успее да каже нещо, бе изведена в покрития с мраморни плочи коридор и бе придружена до стаята й.

Калид изчака, докато стъпките им заглъхнаха, след това си наля гъсто турско кафе. Баща му би повикал някой слуга, за да извърши дори такова обикновено нещо, като наливането на чаша кафе, но той не приличаше на баща си. Животът му бе разпънат между Изтока и Запада, подобно на древния град Константинопол, и не се чувстваше у дома си нито от едната, нито от другата страна.

Калид промени решението си и като се отказа от кафето, посегна към гарафата с ракия на масата. Наля си половин чаша от безцветното питие, добави малко вода, след това го изпи на един дъх, като си пое дълбоко въздух.

Срещата им изобщо не премина добре. Американката го мразеше. Калид въздъхна; това можеше да се очаква. Американците се бяха прочули с независимостта си по целия свят — както мъжете, така и жените. Бе очаквал такава реакция от нейна страна още когато я бе видял в харема на султана и бе разбрал коя бе тя.

Калид си наля още малко от питието и отпи замислено. Тя очевидно бе костелив орех и нямаше да му бъде лесно да се справи с нея, но резултатът накрая си струваше. Тя беше много красива, двамата щяха да бъдат забележителна двойка. Искаше тя да му отговори така, както би направила с някой американец. Искаше да дойде при него по собствена воля и да посрещне страстното му желание със своето собствено. Нямаше нищо вълнуващо в това да се люби с жена, която не го желае; това беше за страхливците. Истинската победа се състоеше в това да превърне една опърничава жена, която не го желаеше, в нетърпелива, трепереща от страст любовница. Но това щеше да отнеме време. Бе поставил лошо начало, като й се бе представил неочаквано и брутално, но нямаше друг избор. Ако не бе действал бързо, престоят й в харема на султана щеше да свърши и тя щеше да си отиде вкъщи. В такъв случай нямаше да я види никога повече. Тази мисъл беше непоносима. Трябваше да я има. Баба му бе заявила, че се е оставил да бъде омагьосан от чифт сини очи, точно като баща му, и може би беше права. Имаше пълен харем с жени и не искаше нито една от тях — никоя, освен нея. Когато за пръв път я бе видял в Приемната зала на Топкапъ, очите й бяха посрещнали погледа му с предизвикателство; не бе ги свела срамежливо, както правеха другите жени от харема. А когато забеляза, че го гледа с неподправен интерес, изгуби ума си по нея.